Выбрать главу

12.3.29    Какво да мислим тогава за хора, които, едва наквасили устни с една-едничка капка жива вода, се държат така, сякаш са изгребали целия извор!?!

12.3.30    Човешки извинимо е някой, който се е добрал до първото си късче познание, да се окаже до такава степен обладан от своето изживяване, че да не вижда какво по-добро може да стори, освен да сподели и с другите усвоеното от него истинско или мнимо познание.

12.3.31    И все пак такова поведение е не само глупаво, но и осъдително, тъй като показва липса на благоговение пред Вечното. Всеки разумен човек е длъжен да си даде сметка, че и най-необикновеното преживяване в сферата на духовното познание не може изведнъж да го пренесе в цялата пълнота на познанието, — че не е призван да поучава, докато самият той продължава да се нуждае от поучение. —

12.3.32    Позволено му е наистина да каже на другите: — «Ето какво научих от онези, които ме напътствуваха, а част от него бе потвърдена и от собствения ми опит!» — но ако не иска да се обремени със сериозна вина, трябва да намери в себе си и достатъчно смирение да признае: — «Аз знам наистина това-онова, както се знае за неща, чути от устата на другиго, но аз самият не съм ги още преживял!»---

12.3.33    Оскъдното му познание не бива да го подвежда да създава у останалите погрешното впечатление, че е успял да вникне вътрешно чрез собствено преживяване и в други неща, които всъщност познава единствено от учението, макар да е имал вече възможност да се убеди, че в тези чути от устата на друг човек думи е скрита толкова истина, колкото и в опознатото и преживяното от собствения му опит!--

12.3.34    В противен случай той само би спънал развитието на своето познание и би го направил в крайна сметка невъзможно, защото всяко познание, което обявява пред другите за резултат на собствените си преживявания, преди всъщност да го е преживял дълбоко в себе си, ще си остане недостъпно за истинското му познание...

12.3.35    Безброй търсещи, тръгнали някога след едно истинно учение и встъпили по пътя на познанието, са се лишили сами от вярно познание, само защото не са се сдържали и са внушили у другите илюзията, че отдавна вече са постигнали дълбоко в себе си нещо, пътя към което би могло тепърва да им посочи учението, чиято истинност са почувствували. —

12.3.36    Учението, получило в наше време нов словесен израз чрез мен, е стигнало още преди хилядолетия до души, в чието собствено изживяване то в края на краищата е намерило вътрешно потвърждение.

12.3.37    Днес то също има за цел да намери такива човеци и мнозина вече са постигнали вътрешни преживявания, възможността за които бе възвестена от моите думи.

12.3.38    Изложеното от мен учение е общо и изпитано достояние на всички, които са живели някога в пълнотата на познанието, както и на онези, които и през идните хилядолетия ще могат да черпят от същата пълнота, но преди да получа правото да говоря, изхождайки от това познание, трябваше аз самият да го овладея. Читателят обаче не би спечелил нищо, ако се задоволи само да узнае в какво се състои моето собствено познание, без да прояви воля да потърси вътре в себе си потвърждение за него. —

12.3.39    Също и нещата, които — веднъж намерили вътрешно потвърждение в учениците на въпросното учение — могат да бъдат съобщени и на други, си остават с твърде съмнителна стойност, ако научилите за тях не полагат усилия да придобият сигурност в самите себе си.

12.3.40    А пътят и начинът за придобиване на такава сигурност е много различен за всяка една душа, ето защо в книгите си аз винаги се старая да обхвана всички възможности поотделно.

12.3.41    Тук именно е причината да търся все нова и нова изразна форма на учението в отделни, малки по обем книги, като всяка една от тях обхваща във вътрешно единство нещата, които могат да бъдат от полза за хора с определен тип душевност. —  //за книгите

12.3.42    Разбира се, всеки човек може да извлече нещо полезно от всяка от тези малки книги, но той ще намери сред тях и предназначени специално за него напътствия, а това ще му позволи лесно да почувствува кои мои думи отговарят на неговия тип душевност, — какво всъщност трябва да изисква — и какво може да очаква — от самия себе си.