Не винаги обаче е много лесно да се схване точният смисъл само въз основа на току-що прочетеното изречение. За да е сигурен, че правилно го е разбрал, понякога читателят трябва да се допита до най-различни места от текста, а друг път за действително умеещия да „чете“ става веднага ясно, че трябва да се абстрахира от всички останали изречения, ако иска да разбере правилно смисъла на дадена, вътрешно завършена фраза.
Необходима предпоставка за „умението да се чете“ е максимално развитата способност да вникваме в чувствата и мислите на другия.
Трябва да е налице не само искрената воля да се вслушваме в автора (а не в самите себе си), но и умението да се пренесем в хода на мислите му и така да станем в известен смисъл съпричастни в неговия мисловен процес.
Ако в една книга става дума само за неща, които са свързани с всекидневието и могат лесно да се сравнят с добре познати факти и явления, то и една слабо развита способност за вникване може да се окаже достатъчна за правилното им разбиране. Съвсем други обаче са условията за предаване на мисли посредством ръкописното или печатно слово, когато опира до съобщения, предлагащи твърде оскъдни възможности за сравнение с всеобщо известни неща, — а правилното разбиране става съвсем невъзможно без максимално развита способност за вникване в казаното от автора, когато читателят трябва да си състави ясна представа за него, без да разполага с каквато и да е база за сравнение в света на проявените земни форми...
Ние, хората, успяваме да се разбираме помежду си, понеже щом някой от нас се сдобие с едно все още неизвестно за другите познание, той се опитва да го опише с помощта на неща, които има основание да смята за всеобщо известни.
Ала съвсем не всичко е достъпно за всички и само едно суетно и тесногръдо невежество би могло да отрече този факт.
Колкото по-всеобхватен духовен хоризонт има даден човек, колкото по-широко „скроен“ е той — ако си позволим да употребим тази модна думичка, — толкова по-силно е убеждението му, че много неща са все още недостъпни за самия него, но че той може да ги разбере чрез други хора, които вече са ги постигнали.
За да се насладиш на екзотичния плод, украсяващ твоята трапеза, не е нужно сам да го откъснеш от дървото!
За да може една книга да ти предаде далечни, чужди на твоите представи неща, единственият начин да ги провериш е като ги „поемеш " в себе си, макар да нямаш още никаква база за сравнение. —
С други думи казано:
Колкото по-далечен за теб е собственият опит на един автор, — колкото по-малко сравнения за него ти предлага сетивният свят, — толкова повече трябва да се стараеш да вникнеш в неговия начин на изразяване, ако действително искаш да го разбереш! —
Трябва да си представиш, че на неговото място си самият ти и да съпреживееш в себе си онова, което той се стреми да направи със словото си така понятно за теб, както е и за самия него. —
Тогава ще имаш наистина правото да кажеш за себе си, че си усвоил умението да „четеш“, както би трябвало да го е усвоил всеки добросъвестен човек, преди да се заеме с текст, имащ за цел да предаде душевни преживявания с думи! —
Този начин на „четене“ ще ти разкрие също истинската стойност на онова, което ти изглежда „достойно“ да бъде прочетено, и нито една куха дума не ще може да скрие от теб вътрешната си празнота, понеже тя е неспособна да потъне в дълбините на твоята душа, оставащи недостижими за лишените от истинска тежест неща.---
Днес се чете много, може би дори прекалено много, ала малцина владеят изкуството да се чете.
Четенето на вестници погуби това изкуство. Страхопочитанието към книгата изчезна.
Вече не се чете иначе, освен с трескавата бързина, с която сме свикнали да преглеждаме всяка сутрин вестниците.