Жадният читател не съзнава, че книгата може да бъде изградена, както се гради храм, — че в този случай всяка сричка се превръща в градивен камък, готов да заеме отреденото единствено нему място. —
Кой днес знае все още нещо за магията на четенето, която прави прочетеното да оживее наново в душата на читателя и така да стане негово неотнимаемо богатство?!
Добре е да знаеш, че посредством книгата ти влизаш в душевна връзка с нейния автор, затова трябва много внимателно да подбираш с кого да установиш такава връзка. —
Книгата представлява магическо средство да бъдат породени у теб мисловни образи, приличащи на сътворените от нейния автор, но не е възможно да изваеш в душата си или да обградиш с любовта си нито един мисловен образ, без той да упражни тайнственото си въздействие върху формирането на твоята душа.
Ето защо за теб четенето е изключително отговорна дейност.
Би трябвало да четеш само онова, за което можеш да си сигурен, че породените от него мисловни образи ще помогнат на твоята душа да постигне най-висока степен на развитие.
Съвсем не е необходимо това да бъдат винаги дълбоко сериозни книги.
Хуморът и сатирата също могат да пробудят в теб божествени сили, от които по никой начин не бива да се лишаваш при формирането на своята душа!
Понякога може да се окаже много полезно и четенето на книги, чиято единствена стойност се състои в умението на автора да предизвика напрежение у читателя.
Далеч съм от мисълта да проповядвам някакво пуританство в четенето!
Искаш ли обаче да четеш — каквото и да е избраното от теб четиво, — чети с ясно съзнание за чудото, че редове от странни знаци върху лист хартия са в състояние да подтикнат творческата ти способност да пресъздаде в теб мисловните образи, възникнали за пръв път в душата на друг човек.
Възпитай себе си в благоговение пред словото!
Една-единствена страница, прочетена така, че да осъзнаеш с пълна яснота най-широкия възможен обхват на всяка дума, ще ти донесе повече благодат от прочита и на най-добрата книга „на един дъх“, — едва отделяйки внимание на изреченията, да не говорим за прадълбокото вникване в отделните думи.
Само ако се научиш правилно да четеш, книгата ще стане твое неотнимаемо притежание.
Твоята собствена преценка ще преобрази думите и, така че прочетеното от теб ще се различава от онова, което ще прочетат всички останали, държали в ръцете си същата книга.--
Една книга може по този начин да придобие за теб ценност, далеч превъзхождаща видимото и съдържание. —
Възможно е правилното четене на една книга да те направи дори душевно по-богат от нейния автор...
Вслушай се в съвета ми: — направи веднъж опит да прочетеш една книга по този начин. Съумееш ли да се овладееш и да не се отклониш неволно от самопоставената си задача, никога вече не би ти хрумнало да четеш по друг начин.
Твърде малко усилие се изисква от теб в това отношение, ако го съпоставиш с очакваната от него придобивка
Дори към „лекото“ четиво трябва да пристъпваш с неизменно внимание към думите, защото как би могъл да осъзнаеш формиращата сила, скрита понякога дори в шегите и в не чак дотам дълбокомислените фрази, ако само „прелиташ“ с дълги и чести прескачания от едно изречение към друго, вместо да изследваш всички възможности за тълкуване на вложения в тях смисъл?! —
Да се „научиш да четеш“ ще рече: — да уважаваш сам себе си като читател и да си наясно, че всяко безплодно занимание е просто недостойно за теб! —
От всяко четиво ти би могъл да извлечеш богата придобивка, стига да умееш правилно да четеш!---
12.5 <<< ПИСМА
Има нещо тайнствено в късчето хартия, което, изписано със странни знаци, може да бъде изпратено от един човек до друг и така да му предаде мислите и чувствата на автора си.
Но размяната на писма стана до такава степен неделима част от всекидневния ни живот, че се налага първо да се отбием от утъпканите пътища на обичайното си мислене, за да усетим отново мистерията на този начин на общуване.
Въпросната мистерия не се свежда единствено до удивителния процес, чрез който една мисъл може да бъде вместена в писмени знаци и след това отново „извлечена“ по всяко време от тях, тъй като същият процес се повтаря при всяка отпечатана или собственоръчно написана дума.
Тук става всъщност въпрос за невидимия, доловим единствено от чувството ни флуид, който заедно с покритото със знаци късче хартия стига до получателя и се „поглъща“ от него, независимо дали той съзнава това, или не.