а) Създайте си нещо като ваша лична запазена марка и организирайте рекламните си кампании около нея. Запитайте се какви книги пишете и създайте точно определение. Например Дж. Р. Уорд - това са тъмни еротични паранормални романи и във всичко, което правя за популяризирането на книгите си, винаги се усеща тъмна, еротична, паранормална атмосфера.
б) На всяка цена си създайте интернет сайт, който отразява вашата „запазена марка", както и електронен адрес, на който читателите могат да се свържат с вас и от който можете да им отговаряте.
в) Помислете за интерактивен форум. Независимо дали става въпрос за интернет форум, Yahoo! група или блог (поддържан от вас или заедно с други), бъдете активни, сърдечни и пълни с ентусиазъм за работата си.
г) Предложете бюлетин. Аз съм малко назад с материала в това отношение, тъй като си направих такъв съвсем наскоро, но поне имах форумите и Yahoo! групата си, с чиято помощ можех предварително да съобщавам на читателите си за предстоящите си заглавия и обществени появи. За добро или лошо, първите две седмици след издаването на дадено самостоятелно заглавие решават всичко, така че колкото повече хора знаят, че ваша книга ще се появи по книжарниците, толкова по-вероятно е да я купят през тези решаващи първи четиринайсет дни.
д) Гостувайте в други блогове/интернет форуми/Yahoo! групи. Поддържайте връзка с приятелите си и вижте кой е съгласен да ви покани на своя сайт за еднодневно гостуване в дните около излизането на книгата ви. Проведете конкурс, за да увеличите посещаемостта на сайта или пък говорете за нещо интересно, свързано с вас или книгите ви.
е) Раздаване на автографи и конференции. Посещавайте ги и бъдете отзивчиви.
ж) Рекламни продукти. Разделители за отбелязване на страниците, химикалки и други дребни подаръчета могат да напомнят на читателите и продавачите на книги за вас.
Всички изброени по-горе тактики със сигурност са полезни... ала също така крадат от времето ви. За мен писането винаги е на първо място, така че трябваше да се науча да не се чувствам виновна за всички неща, които не правя на рекламния фронт. В крайна сметка, първо трябва да напишете най-доброто, на което сте способни... и едва след това да се тревожите как да го рекламирате. Неведнъж ми се е налагало да се отказвам от различни дейности, за да мога да пиша. Което изобщо не е лесно и познавам доста автори, които се борят с този проблем. Ако искате да продължат да ви издават, книгите ви трябва да се продават, ала има доста неща, върху които ние, авторите, нямаме контрол и понякога промотирането ни се струва единственото, което можем да сторим, за да увеличим продажбите си.
А сега... най-най-важният съвет, който съм получавала някога.
Златното правило - винаги прави най-доброто, на което си способен. Тази простичка наглед истина ме преобрази и освен това бе подарък, който дойде в най-подходящия момент. Ако погледнете благодарностите в книгите ми, ще откриете, че във всяка една от тях благодаря на „несравнимата Сюзън Брокман". За което си има дяволски добра причина.
Представете си следното. През юли на далечната 2006 г. отидох на националния конгрес на RWA в Атланта, Джорджия. „Тъмна любов" беше издадена през септември, 2005 г. и за изненада на всички три седмици след излизането си бе стигнала до разширения списък с бестселъри на „Ню Йорк Таймс". Което бе адски странно по ред причини.
„Вечна любов" излезе през март 2006 г. и бе дори по-успешна, задържайки се още по-дълго в списъка на „Ню Йорк Таймс" и реализирайки невероятни продажби. Читателите очевидно започваха да се увличат по братята, издателят ми беше страшно въодушевен, агентката ми беше във възторг, „Тъмна любов" бе номинирана за RITA за най-добър паранормален любовен роман...
А аз... бях на път да получа нервно разстройство.
Виждате ли, само година по-рано мислех, че никога вече няма да издам друга книга.
Когато отидох в Атланта, не знаех на кой свят съм. Нямах представа защо братята като че ли бяха успели да пробият на пазара, нямах никакъв контрол над това дали поредицата ще продължи да се продава добре, а на всичко отгоре въобще не ми беше лесно да се превърна от себе си (най-обикновена раздър-пана писателка по боксерки и пантофи) в Дж. Р. Уорд (детето чудо, така да се каже).
Така. Няколко години по-рано бях имала големия късмет да се запозная със Сюз Брокман чрез клона на RWA в Ню Ин-гланд. Както повечето хора, които познавам, аз също изпитвах благоговение пред нея и нейния успех. Освен това бях и страхотна нейна почитателка, тъй като я четях от дълги години.