На всичкото отгоре тя беше (и все още е) адски свестен човек.
За мой късмет Сюз се съгласи да си поговорим насаме по време на конгреса в Атланта и двете с майка ми се срещнахме с нея на едно закътано местенце в огромното лоби на хотела. Страшно исках да направя добро впечатление и да не покажа колко безпомощна и уплашена се чувствам. А аз наистина бях ужасена. В някои отношения ми е по-трудно да се справя с добрите, отколкото с лошите новини, защото им вярвам по-малко... а тъкмо в онзи момент бях доведена до ръба от съмнения в себе си, страх и объркване.
И така, двете със Сюз сме потънали в разговор, тя ми дава цял куп страхотни бизнес съвети и какво ли не... а през цялото време част от мен не спира да повтаря: „Дръж се, гледай да не се изложиш...”
Почти успях. Докато тя не ме съкруши с добротата си.
Към края на срещата Сюз бръква в малката платнена торбичка, която носи със себе си, изважда една книга. Навежда се напред и преспокойно, сякаш не е нищо особено, казва:
- А, да, донесох ти предварителен екземпляр от новата си книга.
Погледнах надолу към онова, което ми подаваше. До ден-днешен помня точно как изглеждаше: лъскава, бяла корица, украсена със ситен, червен десен, заглавието - изписано с големи черни букви, а под него - нейното име.
Посегнах и внимателно взех книгата от ръката й.
Работата е там, че чета Сюз от години. За мен тя е като Елизабет Лоуъл. Тя е авторката, с чиито книги се сгушвах в леглото и четях, докато не започнех да виждам двойно от умора... и въпреки това продължавах да чета. Тя е авторката, пред която по различните конференции съм виждала опашки от по сто човека, чакащи в продължение на часове, за да се срещнат с нея. Тя е златният стандарт за страхотно отношение към читателите си. И най-вече - тя е авторката на книгата, след чието прочитане часове наред ходих из апартамента, обляна в сълзи, защото бях убедена, че никога няма да бъда толкова добра, колкото е тя дори в най-лошите си дни.
И тогава се сринах. Взех проклетия предварителен екземпляр, притиснах го до гърдите си като спасителен пояс и се разревах.
Пред. Сюз. Брокман.
И пред майка ми.
На третия етаж в лобито на хотела в Атланта... тоест - на обществено място.
И до днес ми става лошо като се сетя.
Сюз, разбира се, излезе с чест от положението и най-дюбез-но ме изслуша, докато аз ломотех през сълзи за това как съм на ръба, как не съм сигурна дали и занапред ще съумея да поддържам същото качество на писане и да се вмествам в сроковете и как се измъчвам, че не правя най-доброто, което някой автор днес, в миналото или в бъдещето, би могъл да направи с възможностите, които аз съм получила.
Сюз ме остави да се изприказвам и когато най-сетне се изчерпах, като хамстер, изразходил цялата си енергия на малката си въртележка, тя ме погледна и аз начаса разбрах, че е наясно точно как се чувствам. Прекрасно знаеше какво е да искаш да си съвършен и да си вършиш работата идеално, така че някак си да заслужиш успеха, който си получил. И тогава тя сподели с мен нещо, което бе научила с течение на времето - че ако се стремиш към пълно съвършенство, неизменно ще се провалиш... и че „перфектно" просто не може да ти служи за мерило, защото по този начин много бързо ще се изхабиш.
Единственото, което можеш да направиш, е да сториш най-доброто, на което си способен.
Когато бях по-млада, особено докато адвокатствах, едва не се убих, мъчейки се да бъда съвършена; бях тръгнала по същия път и с писането. Ала Сюз ми отвори очите и аз си казах, че ако нещо действа при нея, то определено ще е достатъчно добро и за мен.
(Бележка: Помолих я да прочете тази част, преди книгата да бъде изпратена в печатницата, за да съм сигурна, че няма нищо против да бъде спомената... и тя каза, че съветът, който ми даде тогава, е от типа „предай нататък", и че самата тя го е получила от прекрасната писателка на „Арлекин", Пат Уайт, която пък го прочела в книга, наречена „Четирите споразумения" от Дон Мигел Руис. А сега аз, на свой ред, го „предавам нататък". Го-тино,нали?)
Та значи ето как стоят нещата с издателския бизнес... не се измъчвайте ненужно. Правете най-доброто, на което сте способни. Истинският живот неизбежно ще се отрази на качеството или количеството на написаното от вас... или на ентусиазма ви... или пък на вярата в мечтите ви... или на успеха ви. Никога не го забравяйте и си подсигурете добра подкрепа, било то от страна на приятелите ви или на други писатели, на семейството или пък на кучето ви... и помнете, че за всяко нещо, било то някаква професия, бизнес или успеха като цяло, има единствено насоки, но не и неизменни правила. Когато давам съвети, винаги изтъквам, че онова, което е сработило при мен, може и да не е най-подходящото за някой друг и че в крайна сметка абсолютна сигурност не съществува и всичко са само предположения. В което няма нищо лошо.