Защото чудеса се случват.
Всеки ден.
Работата е там, че ако се криете, те няма как да ви намерят. Така че, моля ви, рискувайте и вижте докъде ще стигнете. И не бъдете твърде сурови със себе си. В края на краищата, единственото, което можем да сторим, е да вярваме в себе си и да се трудим здраво... останалото зависи от съдбата.
А, и още нещо - бъдете благодарни.
Аз със сигурност съм.
ПРЕДСТАВЯНЕ НА ПОРЕДИЦАТА „БРАТСТВОТО НА ЧЕРНИЯ КИНЖАЛ"
Мнозина автори, на които тепърва предстои да бъдат публикувани, искат да знаят повече за писмата, в които представят себе си и своя проект пред агенти и/или издатели. В „Writer's Market" може да откриете добри модели на подобни писма. С няколко думи, ето какво трябва да знаете - вместете се на една страница, опишете проекта си кратко и ясно, ала с ентусиазъм и избройте всички свои постижения (например вече издадени книги, конкурси, които сте печелили, както и членства в различни професионални организации, напр. RWA). Също така включете всяка лична информация, свързана с ръкописа, който представяте (например, че сте педиатрична медицинска сестра и вашата героиня също е педиатрична медицинска сестра).
В общи линии, представянията са нещо като резюме на книгата ви, и трябва да показват, а не да казват. Изпращат се и първите три глави от ръкописа ви.
По-долу следва представянето на Братството, което предадох чрез агентката си (първите три глави можете да прочетете в самата „Тъмна любов", ако желаете). Нека ви кажа направо -представянето ми е прекалено дълго, така че ако смятате да последвате моя пример, препоръчвам ви да напишете една пълна версия за себе си и след това да я посъкратите за агенти/редактори. Сама си измислих формата - дотогава не бях виждала нечие предложение, затова съсредоточих вниманието си върху онова, което аз бих искала да науча за поредицата, ако бях редактор. Държа да отбележа, че според мен този формат пасва особено добре на паранормалните романи - ще забележите, че съм включила правилата на света, както и кратко описание на всички основни герои и тяхната роля не само в книгата, но и като цяло в обществото на вампирите.
Лично на мен ми е страшно интересно да се върна назад и да видя всички промени, които междувременно настъпиха в съдържанието. В по-голямата си част съществуващите несъответствия се дължат на погрешно разтълкуване на онова, което бях видяла или пък на това, че по-късно в съзнанието ми изникнаха повече сцени, които промениха значението на първоначалните. На няколко места обаче разликите произтичат от това, че в представите ми не виждах всичко подредено и пролуките запълвах с неща, които си измислях. Например, първия път, когато видях Фюри и Зи, не знаех, че са близнаци, всъщност - не знаех почти нищо за тях. Вместо да оставя нещата така, аз им измислих история, която ми се стори подобаващо драматична. Истината обаче излезе наяве, когато се заех да напиша първата книга.
Същото важи и за края на „Тъмна любов". Докато пишех резюмето, сцените в главата ми пресъхнаха в момента, в който Рот се озова в болницата, след като бе прострелян. Това обаче не ми изглеждаше най-подходящият завършек на книгата, макар да бе всичко, с което разполагах. Опитах се да измисля още - и успях да включа няколко нови сцени - но през цялото време усещах, че не това се бе случило в действителност. За щастие сцените си дойдоха на мястото по време на писането и братята останаха заедно, все още в Колдуел, в имението на Дариъс.
Ще забележите, че въобще не споменавам Омега - това е, защото той не ми беше ясен. Или поне докато не се залових с първата чернова! Тогава вече знаех предостатъчно.
Ще забележите също така, особено във въвеждащата част, че говоря за това как съм „дала" на Рот слабост или как съм „изградила" ситуацията, която довежда жена в живота му. Разбира се, нещата изобщо не се развиваха така... ала тогава изпитвах напълно разбираема неохота да обясня на редакторите, че тези вампири са в главата ми и ми казват какво да правя! Реших, че е добра идея да представя историята така, сякаш поне на теория имах контрол над материала. Дори и това да нямаше нищо общо с истината.
А и никога не използвах думата „ута-шелан" в поредицата. Вместо това избрах просто шелан.