В другата част на града господин X. излиза в нощта. Среща се с Чери Пай и двамата отиват в една тъмна уличка, за да правят секс. Тя се приближава до него и той й прерязва гърлото. Планът му е да залови вампир, използвайки кръвта й като примамка. И наистина - много скоро се появява един вампир, макар и цивилен, а не воин. Господин X. изпраща упойваща стреличка в тялото му, но тя няма никакъв ефект и вампирът го напада. По време на битката господин X. използва метателна звезда. В крайна сметка успява да надвие вампира, ала е разочарован, че планът му се е провалил.
В същото време в подземната лаборатория на едно друго имение братът на Мариса, Хавърс, вдига глава от изследванията си на вампирска кръв. Големият часовник в ъгъла е започнал да бие. Време е за хранене и Хавърс отива в стаята на сестра си. Открива я зареяла празен поглед в нощта и мъката й кара сърцето му да се свие. Мариса му е невероятно скъпа, особено след смъртта на неговата шелан. Хавърс смята, че деликатна природа като нейната се нуждае от цивилен партньор, който да се грижи за нея, а не просто да я използва заради кръвта й. Моли я да слезе и да хапне с него, ала тя отказва. Хавърс се досеща, че е била при Рот, въпреки че е пила от него едва предишната вечер. Пита я защо си причинява това и тя го уверява, че всичко е наред. Хавърс възразява, че Рот изобщо не я уважава и навярно я кара да пие от него в някоя забутана уличка. Това не е вярно, отрича Мариса и му казва, че обикновено се срещат в къщата на Дариъс, тъй като Рот отсяда там. Няма причина да продължаваш да си причиняваш това, заявява той. Мариса не отговаря и Хавърс си тръгва, усещайки особено силно собствената си самота, докато за кой ли път се настанява съвсем сам на отрупаната с храна маса.
В апартамента си Бет се размърдва, усетила нещо меко върху лицето си. Това е Рот, който прокарва пръсти по чертите й, отчаяно копнеещ да може да я види. Казва й, че е красива и за първи път това не я отблъсква. Телефонът на Рот иззвънява и той става от леглото. Обажда се един от братята. В паметта на телефона, който Рот е намерил у убития предишната нощ лесър, има номе-рата на най-различни организации. Братята възнамеряват да ги проверят и искат Рот да дойде, в случай че открият място, където биха могли да се събират лесъри, и адът се отприщи.
Рот започва да се облича. Бет го наблюдава и остава изненадана, когато котаракът й Бу скача в ръцете му и започва да мърка. Нисък звук се откъсва от гърдите на този опасен на вид мъж, когато той измърква в отговор. Бет го пита как се казва. Той й дава името и телефонния си номер, карайки я да го повтори, докато го запомни. Казва й, че сега трябва да си върви, и че не е сигурен дали ще успее да дойде отново тази вечер и настоява тя да му се обади, ако усети, че я следят или ако се почувства уплашена по каквато и да било причина. Рот пуска Бу на пода и препасва през гърдите си две черни кании. На Бет внезапно й просветва - очевидно Рот е изпратен от момчетата в участъка, за да я пази. Тя го пита дали Бъч го е изпратил. Рот се приближава и сяда до нея. За миг се поколебава дали да не й каже, че е тук по молба на баща й, ала трябва да се срещне с братята и точно сега няма време да подхване този разговор. Дава й адреса на Дариъс и тя се съгласява да се отбие там на сутринта. Рот си казва, че ще могат да поговорят в стаята за гости и тогава ще има достатъчно време, за да отговори на всичките й въпроси.
След като той си тръгва, Бет заспива, сладостно задоволена. Когато се събужда на сутринта и излиза на слънце, очите я болят. Казва си, че трябва да е нещо като махмурлук от онова, което Рот е пушил предишната вечер в къщата й. Тя отива в офиса си, понеже е твърде рано за срещата й с Рот. Обажда й се Хосе. Някаква проститутка е убита в една задна уличка. Когато Бет пристига в участъка, Бъч вече е там и й казва, че в уличката, където е убита проститутката, са намерили метателна звезда, подобна на онази, открита край взривената кола. Навярно става дума за война за територия между сводници, предполага той. Двамата разговарят още малко и той отново я кани на вечеря. Бет отказва, но му благодари, че е изпратил приятеля си у тях. Бъч я пита какво, по дяволите, има предвид.