Бет е твърдо решена да научи повече за баща си и кара Рот да се махне от участъка преди Бъч да се е съвзел. Тя спира едно такси и Рот казва на шофьора да ги откара в квартала, където се намира къщата на Дариъс. Таксито ги оставя на няколко пресечки от истинския адрес и двамата отиват пеша до къщата. Фриц, икономът, ги посреща на вратата.
Рот я въвежда в дневната и надолу към стаята за гости. Бет е уплашена, но твърдо решена да научи повече за баща си. Спалнята на Рот е странно място със зловещи черни стени и свещи, ала въпреки това Бет не смята, че Рот представлява заплаха за нея.
Преди да успее да го попита каквото и да било, той я залива с куп необичайни въпроси. Дали напоследък не изпитва по-силен глад от обикновено. Дали очите й не са станали по-чувствителни към светлината. Дали не изпитва необясними неразположения. И дали предните й зъби не са изтръпнали. Бет смята, че той е луд и иска да знае какво общо има всичко това с баща й.
Рот сваля якето си и го мята на леглото. Прави няколко крачки напред-назад, преди да я улови за ръката и да я сложи да седне на дивана. Казва й, че името на баща й е Дариъс и че наскоро е загинал. Бет отвръща, че доколкото тя е чувала, баща й е умрял преди тя да се роди. Рот поклаща глава и обяснява, че години наред се е бил рамо до рамо с Дариъс и че той много я е обичал. Защо тогава, пита Бет, след като любовта му към нея е била толкова силна, никога не е дошъл да я види. Вместо отговор, Рот приглажда косата й назад. Много скоро ще се разболееш, меко казва той. Ще се разболееш и ще имаш нужда от мен.
Бет изгубва нишката на думите му. Той продължава да й обяснява как щял да й помогне да преживее някаква болест, ала единственото, което я интересува, е баща й. Кой е бил той, настоява да узнае тя. Беше такъв, какъвто съм и аз, отвръща Рот. Той взема лицето й между дланите си. И бавно отваря уста.
При вида на дългите му кучешки зъби Бет ужасено го отблъсква от себе си и се втурва към вратата. Той я оставя да си тръгне, дематериализирайки се пред къщата в мига, в който тя изскача през входната врата. Смаяна от неочакваната му поява, тя побягва отчаяно. Рот я оставя да тича, тласкана от страха си, ала я следва неотлъчно. Когато тя най-сетне рухва от изтощение, той я вдига от земята и я държи в прегръдките си, докато тя ридае и непрекъснато повтаря, че не му вярва. Просто не може да му повярва.
Обратно в участъка, Бъч се довлича до вратата и начаса обявява Рот и Бет за издирване. След това се връща в апартамента на Бет, но тя не е там. Отива в центъра, ала никъде не я открива и отново се връща в апартамента й.
Рот отнася Бет в стаята си и я притиска в обятията си. Тя е като вцепенена, ала постепенно умът й се прояснява достатъчно, за да може да се обърне и да го погледне. Той я целува по устните - иска единствено да я успокои, но пламъкът между тях отново лумва. Тласкана от лудостта на онова, което той й е казал, Бет отприщва гнева си върху тялото му и двамата правят любов с всепоглъщаща страст. Докато прониква в нея, Рот оголва кучешките си зъби и едва не ги впива във врата й. Стига опасно близо до това да пие от нея - нещо, което не бива да прави, защото тя още не е преминала през преобразяването си. Усетил, че отчаяно жадува да вкуси кръвта й и че умората му се засилва, той си дава сметка, че скоро ще трябва да се срещне с Мариса.
На следващата сутрин Бъч отива в управлението и е повикан в кабинета на участъковия капитан, където му казват, че временно е отстранен от служба, заради онова, което е сторил на Били Ридъл. Бъч отвръща, че на хлапака дори му е било малко. След това оставя значката и пистолета си в участъка и си тръгва, твърдо решен да продължи да търси Бет. Обажда се на
Хосе, който си е у дома, и му разказва какво се е случило. Пита го дали е научил нещо за метателните звезди, намерени на двете местопрестъпления. Хосе отвръща, че според него поне едно от оръжията е закупено от местната академия по бойни изкуства. Бъч решава да се отбие в нея и да провери.
Обратно в имението Бет се събужда в прегръдките на Рот. Той е буден и я държи в обятията си от часове. Тя внимателно пита какъв е бил баща й. Рот отговаря, че Дариъс е бил храбър и силен, точно такъв, какъвто трябва да бъде един воин. Тя го пита срещу кого се борят и той й разказва за Обществото на лесъ-рите и гоненията им на вампири. Казва й за нейните полубратя, убити от лесъри. Бет пита кого е загубил той и Рот й разказва за ужасната смърт на родителите си. Тя го помилва по лицето и прошепва, че съжалява. Болката му е очевидна, също както и само-омразата му. Когато научава, че той вини себе си, Бет му помага да осъзнае, че е бил напълно безсилен - слабоват и на всичкото отгоре - заключен от баща си. Никой в неговото положение, настоява тя, не би могъл да предотврати смъртта им. Никой.