Бет отива в апартамента си, за да си вземе малко дрехи и да провери съобщенията на телефонния си секретар. Бъч е звънял няколко пъти, а в службата са й казали, че я е търсил и там. Тя позвънява на мобилния му телефон и той й казва да не мърда от къщата и че пътува към нея. Докато го чака, Бет усеща, че започва да й се повдига. Взема няколко хапчета против киселини, ала те не помагат и неприятното усещане още повече се засилва.
Рот приключва с Мариса и когато се отдръпва, тя му казва, че го освобождава от техния обет. Рот взема ръцете й в своите и й казва, че съжалява. Мариса тихо отвръща, че са били неподходяща двойка от самото начало. Рот се заклева, че винаги ще я защитава, но тя му казва, че ще намери някой друг, който да го стори, и се дематериализира.
Рот се качва на горния етаж, където се събират останалите братя. Докато той е бил с Бет предишната нощ, те са наблюдавали академията за бойни изкуства. Забелязали са постоянен поток от лесъри и смятат, че това е центърът на операциите им.
В същото време Бъч пристига в апартамента на Бет и натиска копчето на домофона. Когато тя не му отговаря, той отива в задния двор и през плъзгащата се стъклена врата я вижда да лежи на пода, свита на кълбо. Той строшава един прозорец с дръжката на пистолета си и влиза. Бет се гърчи от божа. Бъч понечва да се обади за линейка, ала Бет го спира. Пръстите й се впиват в ръката му и тя притегля лицето му към своето. Казва му, че ако иска тя да оживее, трябва да я отведе при Рот. Изведнъж всичко му се изяснява. Рот я е пристрастил към хероина и сега тя е в абстиненция. Закара ли я в спешното отделение, тя може и да умре, ако не получи наркотика, от който се нуждае. Бъч я отнася до колата си на ръце и подкарва като луд към къщата на Дариъс.
Рот и братята са в гостната, когато чуват някой да блъска по вратата и с извадени оръжия отиват да проверят кой е. Рот отваря вратата и Бъч нахлува вътре с Бет на ръце. Пред изумените погледи на братята Рот я взема в прегръдките си така, сякаш е най-скъпото нещо на света, и се изгубва в гостната.
В друга част на града Мариса се е прибрала в стаята си и се е свила на кълбо в леглото си. Когато брат й се качва при нея малко по-късно, с намерението да я изведе на партито, на което отива, с ужас вижда пресните рани по врата и синините по бледата й кожа. Обзет от ярост към Рот, той отива в лабораторията си, убеден, че трябва да стори нещо.
Обратно в къщата на Дариъс Рот нежно полага Бет върху леглото в спалнята си. Тя страда и с трепереща ръка той изважда камата си. Поднася я към китката си, ала после спира - иска да я държи в прегръдките си, докато тя пие. Порязва се лекичко по врата и я взема в обятията си. Докато тя пие от него, той я люлее лекичко напред-назад, нашепвайки древни молитви, които дотогава смята, че отдавна е забравил.
На горния етаж братята бавно обикалят около Бъч. Той е страшно разтревожен за Бет, уморен от това да се занимава с наркопласьори и техните жертви, обезверен по отношение на работата си. Когато един от братята спира пред него, Бъч дава воля на гнева си и поваля по-едрия от него мъж. Само за секунди Бъч се озовава прикован по гръб към пода, а нечий лакът е на път да му строши трахеята. Типът, който е седнал върху гърдите му, се усмихва сухо и подхвърля на останалите, че Бъч май му харесва. Тъкмо когато Бъч е на път да изгуби съзнание, един от тях пристъпва напред и издърпва мъжа.
Борейки се за въздух, Бъч вдига поглед към своя спасител. Лицето, надвесило се над него, е прорязано от белег и има най-смъртоносните очи, които Бъч е виждал някога. Е, това е, казва си Бъч. Сега вече наистина ще се умира. Ала вместо да го убие, мъжът отсича, че ще изчакат Рот, преди да решат какво да правят. В този миг в стаята се появява иконом, облечен в черна ливрея и с поднос с ордьоври в ръце. Бъч не вярва на очите си. Мъжът обикаля малката групичка със сребърния поднос и им казва, че ако възнамеряват да убиват някого, биха ли били така добри да го сторят в задния двор.
В спалнята на долния етаж Бет е спряла да пие и Рот я държи в прегръдките си, докато тя е в плен на болката. В един момент той е убеден, че Бет издъхва, ала тя оживява. Два часа преди изгрев слънце агонията най-сетне отшумява и Бет потъва в сън.
На горния етаж братята са свалили якето на Бъч и претърсват джобовете му. Когато откриват метателната звезда, един от тях го пита дали владее бойни изкуства. Не, отвръща Бъч. За какво тогава ти е това, идва следващият въпрос. На един приятел е, отговаря Бъч. Те му задават няколко въпроса за местната академия за бойни изкуства. Колкото и да е налудничаво, Бъч едва не си помисля, че те търсят същото, което и той - мъжа, заложил бомбата под онази кола и убиващ проститутки. Икономът ги прекъсва, за да оповести, че вечерята е сервирана. Докато останалите мъже се отправят към вратата, онзи с белега изостава малко и казва на Бъч, че е свободен да се опита да избяга - входната врата не е заключена. Ала ако го стори, той ще го намери и ще го убие като куче насред улицата. Останал сам в гостната, Бъч обмисля възможностите пред себе си. Тревожи се за Бет и решава, че въпреки предизвикателството на Белязания, няма да си тръгне.