В спалнята си в друга част на града Мариса се върти неспокойно в леглото си. Чувства се ужасно странно. Отнема й известно време, докато разбере, че е ядосана. Не, повече от ядосана. Бясна. Тя отмята чаршафите и се дематериализира. Предполагайки, че Рот ще се прибере скоро, тя се появява в гостната на Дариъс. Уморена е вечно да се крие, когато е с Рот, и се надява, че когато той се върне, останалите братя ще са с него. Иска да каже пред всички онова, което си е наумила.
Бъч кръстосва гостната, като от време на време поспира пред една или друга антика, мислейки си, че наркодилърите определено имат твърде много пари, когато изведнъж пред него изниква някаква жена. Дъхът му секва. Тя е така неземно красива, че той едва не забравя да диша. Има деликатно лице, яркозелени очи и същински водопад от руси къдрици, разпилени по гърба й. Облечена е в ефирна бяла рокля. Инстинктивно, тласкан от импулса да я защити, той поглежда към коридора и си помисля, че трябва да я отведе оттук. Не е в състояние да си представи какво прави едно толкова изящно създание при група недодялани главорези като тези. Тя е толкова чиста, казва си той. Толкова съвършено чиста.
Мариса се изненадва при вида на Бъч. Та той е човек. В къщата на Рот. И я е зяпнал така, сякаш вижда призрак. Той се прокашля и й протяга ръка, после обаче я отдръпва и енергично изтрива длан в дънките си. След това отново я протяга и се представя като Бъч 0'Нийл. Мариса се поколебава дали да поеме ръката му, ала вместо това прави стъпка назад. Мъжът отпуска ръка, но продължава да се взира в нея. Какво гледаш, пита тя, и придърпва роклята си в опит да се прикрие. Навярно е усетил, че тя е вампир, и се отвращава от нея. Бузите му пламват и той се засмива неловко. Извинява й се и казва, че сигурно й е дошло до гуша да я зяпат. Тя поклаща глава. Никой мъж не ме поглежда, прошепва на глас, а наум добавя, че това е една от най-тежките последици от „връзката" й с Рот. Никой мъж и много малко жени са се осмелявали дори да срещнат погледа й от страх пред онова, което Рот би могъл да стори. Господи, само ако знаеха колко нежелана бе всъщност.
Човекът прави крачка към нея. Не мога да повярвам, че мъжете не те зяпат, казва той. Усмихва й се и Мариса си помисля колко топли са очите му. Чувала е толкова истории за хората. Как ненавиждат расата й и биха изгорили и последния вампир на клада, стига да можеха. Ала този човек не изглежда агресивен, поне не към нея. Как се казваш, пита той. Тя му отговаря и той иска да знае дали живее в тази къща. Тя поклаща глава.
Бъч не е в състояние да откъсне очи от нея. Дава си сметка, че се държи като истински задник, но толкова му се иска да протегне ръка и да я докосне, просто за да се убеди, че е истинска. Имаш ли нещо против... той не довършва. Какво, настоява тя. Може ли да докосна косата ти, прошепва той. Мариса изглежда шокирана, ала после по лицето й се изписва решимост и тя прави крачка към него. Харесва му как ухае тя. Като чист въздух. Мариса навежда лекичко глава и един дълъг кичур от косата й пада напред. Бъч улавя копринените нишки между пръстите си. Мека, помисля си той. Толкова мека.
Мариса затваря очи, когато ръката му става малко по-дръзка. Усеща допира на пръстите му върху бузата си и инстинктивно обръща лице, така че да се докосне до дланта му. Става й горещо, времето като че ли започва да тече по-бавно.
Мариса е объркана от промяната в себе си и мъничко уплашена от вниманието на този мъж. Ала това й харесва. Харесва й как той я гледа.
Далеч от там, в къщата си, Хавърс е прекарал цялата нощ, крачейки из градината. Знае как да премахне Рот от живота на сестра си, ала начинът е в разрез с принципите му и с отдаде-ността му на расата като лечител. Изпълнен с колебания, той се качва в спалнята й. Когато открива, че тя отново е излязла, най-сетне взема решение. Дематериализира се и се появява в една мизерна част на града. Със своите скъпи дрехи той изглежда съвсем не на място сред кожените дрехи и вериги наоколо, до-като кръстосва улиците.
След като Бет потъва в сън, Рот я оставя, за да говори с братята. Когато отмества картината и влиза в гостната, вижда Бъч и Мариса, застанали съвсем близо един до друг. Привличането, което долавя между тях, го изумява. Привличане, което се излъчва и от двамата. Преди да успее да каже нещо, откъм трапезарията се появява Рейдж с кинжал в ръка. Насочил се е към Бъч, тъй като очевидно е видял същото, което и Рот, но смята, че Мариса все още е негова шелан. Властният глас на Рот сепва и тримата. Рот забелязва с одобрение, че Бъч инстинктивно прикрива Мариса с тялото си. Рейдж се усмихва и подхвърля камата си на Рот - очевидно смята, че той иска собственоръчно да убие човека.