Тормент застава пред Рот. Как е името на твоята шелан? Името й е Елизабет, отвръща Рот. Тормент изважда кинжала от ножницата и се навежда над голия му гръб. Бет ахва и се хвърля напред, ала Уелси я задържа. Омъжваш се за воин, прошепва Уелси. При тях е така. Но това е ужасно, възкликва Бет. Не искам той да... Уелси я прекъсва. Остави го да докаже честта си пред своите братя, напрегнато прошепва тя. Той ти отдава тялото си. Сега то ти принадлежи. Бет продължава да се съпротивлява, повтаряйки, че не е нужно да го прави, за да се докаже пред нея. Ала това е неговата същност, казва Уелси. Обичаш ли го? Да, отвръща Бет, затваряйки очи. Тогава трябва да приемеш неговите обичаи, казва Уелси.
Един по един мъжете на Рот пристъпват напред и му задават същия въпрос, преди да извадят кинжалите си и да се наведат над гърба му. Когато свършват, Тормент взема купата със сол и я изсипва в каната. След това облива гърба на Рот с тази течност и подсушава кожата му със снежнобяла кърпа. Тормент навива кърпата и я прибира в богато украсена кутия, преди да застане пред Рот. Изправи се, господарю мой, казва той. Рот се изправя и Бет вижда нещо изписано на плещите му. Тормент подава кутията на Рот и казва, предай това на своята шелан като символ на силата и храбростта ти, за да знае, че си достоен за нея и че сега тя владее тялото ти.
Рот се обръща и прекосява стаята. Бет разтревожено се взира в лицето му. Той изглежда съвсем добре. Всъщност, напра-во грее от любов, а бледозелените му незрящи очи искрят. Той коленичи пред нея, навежда глава и й подава кутията. Приемаш ли ме за свой съпруг, пита той. Бет поема кутията с треперещи ръце. Залива я огромно облекчение, когато той се изправя и я взема в обятията си. Тя го прегръща с все сила, докато останалите избухват във възторжени възгласи и ръкопляскания. Може ли да не го повтаряме, прошепва тя. Рот се засмива и й казва, че е най-добре да се подготви за времето, когато ще им се родят деца.
Празненството продължава през цялата нощ, така че Бъч и Мариса най-сетне могат да си поприказват. Малко преди зазоряване те са на горния етаж и се оглеждат. Мариса се обръща и казва, че трябва да си върви. Вече се чувства по-спокойна с човека и смята, че той е страшно привлекателен. Бъч бавно се приближава до нея. Изглежда ужасно сериозен. През цялата нощ Мариса усеща, че той полага големи усилия да я накара да се чувства удобно. Промяната в него я заинтригува. Какво не е наред, пита тя. Искам да те целуна, отвръща той дрезгаво. Мариса долавя както желанието, така и опитите му да го обуздае. Неспокойна, но не и уплашена, тя пристъпва към него и той нежно слага ръце на раменете й. Устните му са меки и гальовни, когато се докосват до нейните. Мариса затваря очи и се притиска в него. Нисък звук, подобен на доволно ръмжене, се откъсва от гърдите му. Целувката му става по-настойчива, езикът му се плъзва в устата й и погалва нейния. Топлите му ръце сега са около кръста й, сърцето му бие до нейното в силен, забързан ритъм; тялото му се вълнува, ала той се контролира. Бъч се отдръпва и очите му обхождат лицето й, сякаш се безпокои да не би да прекалява. Това добре ли беше, пита той меко. Мариса се усмихва. Беше прекрасно, отвръща тя. Никоя жена не би могла да си пожелае по-добра първа целувка. Очите на Бъч се разширяват от изненада. Мариса докосва лицето му. Да го направим отново, казва тя и го притегля към себе си.
Бет и Рот прекарват следващия ден в сън, след като мебелите са върнати обратно в стаята. Когато слънцето залязва, Рот и братята разговарят с Бъч и той им разказва малкото, което знае за академията за бойни изкуства. Взето е решение братята да отидат заедно, да проникнат вътре и да осъществят атака. По молба на Рот, Бъч се съгласява да остане в къщата с Бет и да я пази. Рот казва на Бет, че излиза по работа. Не иска да я тревожи, но тя не е вчерашна. Докато мъжете се въоръжават, Бет се опитва да го задържи вкъщи. Какво може да е толкова важно, иска да знае тя. Става въпрос за смъртта на баща ти, отвръща Рот. Трябва да открием кой стои зад нея. Баща ти заслужава да бъде отмъстен. Макар и притеснена, Бет най-сетне го пуска.
В предградията господин Хавърс и Били, наричан сега господин P., излизат от хижата на господин X. Господин К. не се появява, защото е бил убит от друг лесър в битка за територия. Планът им е да се скрият край къщата на Дариъс и да я държат под наблюдение, докато легендарният вампир воин, който живее там, се прибере по изгрев слънце. Господин X. си е донесъл мрежата и упойващите стрели. Каква ирония, мисли си той, че отива в къщата на вампира, който е вдигнал във въздуха. А той бе предполагал, че тъй като собственикът на къщата е убит, никой друг вампир няма да иска да живее там, понеже мястото не е безопасно. Когато пристигат, те оглеждат къщата. Усещат, че воините ги няма, но вътре има поне една жена.