Епилог
Месец по-късно, в ранчото на Тормент и Уелси в Колорадо, братята са се събрали в тактическата стая и се готвят да излязат на лов за лесъри. Рот е поел ролята си на техен лидер, както и тази на водач на расата. Вампирите са започналила идват при него, молейки го да разреши споровете им и да благослови децата им - традиционни задължения, изоставени след смъртта на баща му. Бет привиква с ролята на ута-шелан на предводителя на расата. Бъч и Мариса са щастливи, ала се борят с последиците от това, че Бъч е смъртен.
Докато братята се приготвят да излязат, Рот се смръщва, виждайки Бет да препасва един кинжал. Какво правиш, пита той. Идвам с теб, отвръща тя. Защо, иска да знае той. За да се бия, отговаря тя. Как ли пък не, възразява Рот. Забранявам ти да воюваш. Бет вирва брадичка. Моля? Забраняваш ми, повтаря тя. Докато двамата се приготвят за сблъсък, братята бързо се изнизват от стаята.
От другата страна на вратата до ушите им достигат приглушени сърдити гласове. Е, кой ще спечели, пита Тормент. Братята се обзалагат. Вратата се отваря. Рот излиза със свирепо изражение и си навлича коженото яке. Миг по-късно се появява и Бет, въоръжена с кинжал и два пистолета. Усмихва се. Братята избухват в смях. Рот прегръща Бет и я целува. Не ми изглеждате изненадани, подхвърля той на братята. Аха, отвръща Тормент. Всички заложихме на нея.
Заедно, Рот и Бет изчезват в нощта.
ИЗРЯЗАНИ СЦЕНИ
Огромната част от онова, което виждам в главата си, използвам в книгите... поради което те са толкова дълги! И в повечето от случаите, когато извадя нещо, го използвам в друга книга. Все пак има сцени, от които е трябвало напълно да се откажа и по-долу следват няколко от тях, съпроводени с коментари.
Следващата сцена изрязах от началото на „Пробудена любов " поради проблем с дължината на книгата. Наистина харесвам тази сцена и ми се ще да я бях развила по-нататък, тъй като тя беше началото на цяла второстепенна сюжетна линия, засягаща учениците. Препрочитайки я сега, отново си давам сметка колко далеч е стигнал Джон - в момента, в който се разиграва тази сцена, той току-що се е срещнал с братята и все още има да научи толкова много неща за техния свят.
Застанал в тренировъчната зала рамо до рамо с останалите ученици в очакване на команда да заемат следващата джиу джицу позиция, Джон бе напълно изтощен. Мозъкът му отказваше да действа от преумора, цялото тяло го болеше. Имаше чувството, че са го пребили и захвърлили да умре.
Добре де, това беше попресилено. Но не кой знае колко. Урокът бе започнал както обикновено в четири часа, ала трябваше да наваксат времето, което бяха изгубили предишната нощ. Така че вместо да приключат в десет часа, те продължаваха да тренират, макар вече да беше два часът през нощта.
Останалите ученици също изглеждаха уморени, но на Джон му бе дяволски ясно, че никой не е чак толкова изцеден. По някаква причина съучениците му се справяха с тренировките по-добре от него.
По някаква причина? Исусе, разбира се, че знаеше защо. Не само че бе принуден да работи по-здраво върху всичко, защо-то беше некадърник, без никакво чувство за координация, ами след онзи кошмар с посещението при психиатъра и „връщането към миналото му", не можеше да спи, така че бе изморен още преди тренировката да е започнала.
Застанал пред тях, Тор измерваше редицата им със суров поглед. Облечен в черен анцуг и тясна тениска, с военната си подстрижка и пронизващи сини очи той приличаше досущ на тренировъчен офицер в казарма. Джон се опита да изпъчи рамене, ала гръбнакът му отказа да се подчини. Беше останал без капчица гориво.
- Достатъчно за днес - излая Тор. Раменете на учениците се отпуснаха безжизнено и той се намръщи. - Някакви контузии, за които не знам? - Когато никой не отговори, той погледна часовника, закачен в стоманена клетка на бетонната стена. - Не забравяйте, че за разлика от обикновено, утре започваме в дванайсет на обяд и ще продължим до осем вечерта. А сега - под душовете. Автобусът ще ви чака след петнайсет минути. Джон, може ли да поговорим за малко?
Останалите затътриха изтощените си задници към съблекалните, ала Джон остана на мястото си. И изрече една бърза молитва.
Пътуването с автобуса до и от тренировъчния център беше истински ад. Ако имаше особено добър ден, никой от останалите ученици не разговаряше с него. В лошите дни... можеше само да си мечтае никой да не разговаря с него. Така че, макар да бе проява на страхливост, част от него се надяваше Тор да му каже, че може да остане и да работи в офиса или нещо такова.