На Джон страшно му хареса, когато Бъч го нарече Джей-мен.
А още повече му хареса да го поканят да отиде където и да било с някого като него.
Той кимна и Бъч се усмихна.
- Супер. Ще си правя нова татуировка. Ти имаш ли?
Джон поклати глава.
- Може и ти да си направиш една.
Татуировка. С Бъч? Човече, очертаваше се страхотна нощ.
Той кимна още веднъж и Бъч се усмихна, а после се огледа наоколо.
- Май не си идвал досега в нашата бърлога, а Джон?
Джон поклати глава и ченгето го разведе набързо из Дупката, която, много скоро разбра Джон, бе истинско ергенско свърталище. Нямаше много мебели, но за сметка на това бе пълно със спортни сакове и бутилки скоч и водка. Джагите бяха страхотни, също както и внушителният широкоекранен телевизор и същинската армия от компютри в дневната. Мястото дори миришеше готино - на дим от скъпи цигари, кожени дрехи и афтършейв.
Бъч го поведе по коридора.
- Това е спалнята на Ви.
Джон хвърли поглед през отворената врата и видя огромно легло без табла, с черни чаршафи. Навсякъде бяха разхвърляни оръжия и дебели книги, сякаш някоя библиотека беше превзета от цял ескадрон морски пехотинци.
- А тази е моята.
Джон прекрачи прага на по-малка стая... потънала в море от мъжки дрехи. Костюми и ризи висяха от подвижни закачалки. Навсякъде се виждаха вратовръзки и обувки, а върху писалището трябва да имаше поне петдесет чифта копчета за ръкавели. Беше като да попаднеш в магазин за облекло. Невероятно скъп магазин за облекло.
- Стаята е на твое разположение. В банята има чиста кърпа. - Бъч взе от нощното шкафче тумбеста кристална чаша, пълна с уиски, и я поднесе към устните си. - И си помисли за татуировката. Мястото, където ходя, е страшно добро. Ще те нарисуват както трябва.
- Развращаваме младото поколение, а, ченге?
Джон погледна към вратата. На прага бе застанал огромен мъж с козя брадичка и татуировки по лицето. Носеше кожени панталони и черна тениска, на едната си ръка имаше ръкавица, а диамантенобелите, като на хъски, очи бяха обградени от на-ситеносин ореол.
Докато се взираше в новодошлия, в главата на Джон изникна едно име - Айнщайн. От този тип се излъчваше интелигентност - тя направо струеше от очите му, тези пронизващи, ледени очи.
- Това е съквартирантът ми, Вишъс. Ви, запознай се с Джон.
- Как я караш? Доста съм слушал за теб - новодошлият му протегна ръка и Джон я стисна.
- А що се отнася до татуировката - обади се Бъч, - той е пълнолетен. Нали така? На двайсет и няколко.
- По-добре да почака. - Ви се обърна към Джон и продължи на езика на знаците. Безгрешно. - Ако си направиш татуировка при някой човек, тя ще се разкриви след преобразяването ти. А след около месец-два напълно ще изчезне. Но ако изчакаш малко, ще ти татуирам каквото си поискаш. И ще го направя така, че да остане.
Джон можа само да примигне няколко пъти. Най-сетне пусна сака си на пода и отговори също така безмълвно: .
- Леле! Ти глух ли си?
- Не. Обаче Тор ми спомена, че общуваш по този начин, така че преди една-две нощи научих езика на знаците. Реших, че рано или късно ще се срещнем.
Сякаш научаването на цял един език не изискваше никакво усилие.
- Хей, май ме забравихте!
- Просто му давам някой и друг полезен съвет.
Джон подсвирна, за да привлече вниманието на Ви.
- Ще попиташ ли Бъч какво смята да си татуира?
- Добър въпрос. Ченге, какво ще си нарисуваш този път? Пилето Туити на задника?
- Ще добавя нещо към една от старите си татуировки. - Бъч отиде до дрешника и го отвори, като в същото време свали халата си, оставайки само по тесни черни боксерки. - Така, какво да облека...
Джон се опита да не го зяпа, но не успя. Ченгето имаше страшно тяло. Широки рамене. Релефно очертани мускули на гърба. Яки ръце. Не беше толкова едър колкото вампир като Тор, например, ала без съмнение беше един от най-внушителните мъже, които Джон бе виждал някога.
А в основата на кръста му имаше татуировка. Направена с черно мастило, геометричната рисунка заемаше доста място. Беше низ от черти, които... да, които отброяваха нещо. Групирани по четири и пресечени по диагонал от друга черта. Пет такива групички и една самотна черта. Общо - двайсет и шест.
Ви посочи към сака на Джон.
- Хей, човече, чантата ти тече. Да нямаш шампоан или нещо подобно в нея?
Джон поклати глава и се смръщи, видял петното в единия ъгъл. Приближи се и разкопча ципа. По дрехите му имаше нещо... нещо бяло и лепкаво на вид...