- Какво, по дяволите, е това? - попита Ви.
Мили боже, дали някой не беше...
Бъч бутна Джон настрани, бръкна в сака и поднесе пръсти към носа си.
- Балсам. Балсам за коса.
- По-добре е от онова, което аз си помислих - промърмори Ви.
Лешниковите очи на Бъч се вдигнаха към Джон.
- Твой ли е, Джей-мен? - Джон поклати глава. - Да нямаш проблеми в училище, за които не си ни казал? - попита Бъч.
Лицето му беше мрачно, сякаш се канеше да открие кой тормози Джон и да го смаже от бой. За миг Джон си поигра с прекрасната мисъл как Бъч забива юмрук в лицето на Леш, а после го заключва в шкафчето му.
Само че нямаше намерение да остави някой друг да решава проблемите му вместо него.
Той поклати глава. Бъч присви очи и погледна към Ви, който кимна веднъж.
Миг след това Бъч се ухили, давайки си вид, че нищо не е станало.
- Ще кажа на Фриц да почисти дрехите ти. И не се тревожи, ще ти намерим нещо, което да облечеш тази нощ. Няма проблем.
Джон, когото престореното безгрижие на Бъч въобще не можеше да заблуди, погледна към Ви.
- Кажи му, че не е нищо сериозно. Нищо, с което да не мога да се справя.
Ви се усмихна.
- Той вече го знае, нали, ченге?
- Не е нищо сериозно и той сам ще се оправи? Да, знам, Джей-мен.
- Мислех, че не разбираш езика на знаците?
Бъч поклати глава.
- Съжалявам, ама този език още не го владея. Обаче разбирам от задници. Както казах - не се тревожи за нищо.
И той продължи да се усмихва широко, с най-доволно изражение на лицето. Сякаш щеше да му е забавно да открие какво точно става.
Джон погледна към Ви за помощ, ала вампирът скръсти ръце пред гърдите си и отново кимна на Бъч. Очевидно напълно подкрепяше плана му.
Какъвто и да беше той.
Мамка му!
Следващата сцена не може да се нарече точно „ изрязана ”, ала докаторедактирах „Пробудена любов ”, тя претърпя големи промени, главно защото нещо в атмосферата не ми харесваше. (В книгата сцената започва на стр. 317). В крайна сметка реших, че сцената по-долу е твърде сурова за сбогуването между Зи и Бела, ала сега ми се ще да се бях доверила на онова, което виждах в главата си. Мисля, че сцената в книгата е добра, ала тази е още по-добра:
Бела си събра нещата за по-малко от две минути. не бяха кой знае колко, а и малкото, което имаше, бе преместила от стаята на Зи предишната нощ. Фриц щеше да дойде всеки момент за вещите й и да ги откара у Хавърс и Мариса, а след час тя щеше да се дематериализира в къщата им, където щеше да я чака Ривендж. Заедно с охрана.
Отиде в тънещата в полумрак баня, запали осветлението над умивалника и още веднъж провери дали е взела всичко. Преди да излезе, погледна отражението си в огледалото.
Господи, беше остаряла.
Под ярката светлина тя повдигна косата от шията си и се завъртя ту на едната, ту на другата страна, опитвайки се да зърне истинското си „аз". Когато най-сетне се отказа, бог знае след колко време, и пусна косата си...
Зейдист изникна в сумрака зад нея, материализирайки се от нищото и правейки тъмнината още по-тъмна с оръжията си, черните дрехи и настроението си.
Или пък бе стоял там през цялото време и едва сега бе решил да й се покаже.
Бела залитна и удари бедрото си в мраморната стена. Изруга и докато разтриваше натъртеното място, прехвърли през ума си всички думи, които знаеше, търсейки най-подходящата, за да му каже да върви по дяволите.
И тогава долови аромата му. Мирисът на обвързване беше силен.
Зи продължаваше да мълчи, ала всъщност нямаше нужда да казва каквото и да било. Тя усещаше погледа му. Виждаше златистото сияние на очите му в ъгъла, където стоеше той.
Знаеше защо я гледа по този начин. И не можеше да повярва.
Бела продължи да отстъпва, докато не се блъсна във вратата на душкабината.
- Какво искаш?
Лош избор на думи, помисли си, когато той излезе от сенките.
При вида на тялото му, челюстта й увисна.
- Искам да правим секс - гърлено каза той. И очевидно беше напълно готов.
- Мислиш ли... Исусе, да не мислиш, че ще легна с теб сега? Ти си откачен.
- Не, по-скоро психопат. Поне ако питаш докторите.
Докато сваляше ножницата си, вратата зад него се затвори, а ключалката изщрака. Защото той го бе направил със силата на ума си.
- Ще се наложи да ме насилиш.
- Не, няма.
Ръцете му посегнаха към кобура, окачен на кръста му.
Бела се взря в онова, което изпъваше кожените му панталони. И го пожела.
Господи, копнееше той да я притисне към пода и да не й остави никакъв избор. По този начин щеше да я освободи от всякакво чувство за вина заради онова, което се канеше да направи и щеше да й даде още едно основание да го мрази. Тя можеше да...