Зи пристъпи напред и спря точно пред нея. В напрегнатата тишина между тях гърдите му ту се повдигаха, ту се спускаха.
- Съжалявам, че съм такова копеле. И нямаше да се опитвам , да те натрапя на Фюри, ако не мислех, че така ще е най-добре и за двама ви.
- Извиняваш се само защото в този миг искаш да бъдеш с мен, нали?
- Да. Ала онова, което казах, е вярно.
- Значи ако в момента не беше издул панталона, щеше да ме оставиш да си отида ей така?
- Приеми го като нашето сбогуване, Бела. Последния ни път.
Тя затвори очи и долови горещината, която се излъчваше от него. И не се стресна, когато той я докосна. Когато пръстите му се сключиха около гърлото й и наклониха главата й назад, устните й се отвориха. Не можеше да не го направи.
Или поне тя си казваше, че е така.
Езикът на Зи проникна в устата й в същия миг, в който хълбоците му се притиснаха в нейните. Докато се целуваха, в стаята отекна звук от разкъсване на плат - ризата й, когато той я раздра надве.
- Зейдист - дрезгаво прошепна Бела, когато той посегна към копчето на дънките й. - Спри.
-Не.
Устата му се спусна към гърдите й, а панталонът й тупна на пода, когато Зи я вдигна и я отнесе до мраморния плот. Нисък звук, подобен на мъркане, излезе от гърлото му, когато той разтвори краката й с глава и коленичи пред нея, вперил очи в най-интимната част от тялото й.
Така че прекрасно знаеше точно колко е възбудена.
Бела сложи ръка между него и мястото, към което се бе насочил.
- Зейдист, ако го направиш, никога няма да ти простя.
- Ще го преживея. - Той с лекота отмести ръцете й, стискайки китките й. - Ако това означава да бъда с теб един последен път.
- Защо, по дяволите, изобщо те е грижа?
Той придърпа ръцете й и ги обърна с дланите нагоре. Погледна към тях и поклати глава.
- Фюри не е пил от теб, нали? Нямаш белези нито по врата, нито по китките.
- Все още не е късно.
- Той каза, че не си могла да го понесеш.
Страхотно, това бе последното, което й се искаше Зи да научи.
- И това е наказанието ми? - горчиво каза тя. - Ще ме принудиш...
Със стихиен устрем устата на Зи намери сърцевината й. Бела очакваше устните му да са ненаситни и властни, ала мекото им докосване бе толкова ласкаво, че извика сълзи в очите й. Когато Зи пусна ръцете й, по бузите й потекоха сълзи и тя зарови пръсти в косата му, притегляйки го още по-близо до себе си.
Очите му не се откъсваха от нея, докато тя достигна върха под допира на езика му; гледаха я така, сякаш се опитваха да съхранят скъпоценен спомен.
- Нека те отнеса в леглото.
Тя кимна. Зи плъзна влажните си устни по тялото й и се спря на шията й. Кучешките му зъби я одраскаха и за миг в гърдите на Бела припламна надежда. Може би най-сетне щеше да пие...
Ала тогава той я взе на ръце и накара вратата да се отвори... и цялата страст се отцеди от тялото на Бела. Тя си тръгваше. И той нямаше да я спре.
Нито пък щеше да пие от нея.
Зи начаса усети промяната, настъпила у нея.
- Къде отиде?
- Тук съм - прошепна Бела, докато той я полагаше върху леглото. - Никъде няма да ходя.
Зи поспря надвесен над нея, сякаш бе застанал на ръба на пропаст. Ала после свали ципа на панталона си, освобождавайки огромната си ерекция. Когато я покри с тялото си, с панталони, смъкнати около бедрата, Бела извърна глава на една страна.
Ръцете му отметнаха косата от лицето й.
- Бела?
- Направи го и ме остави да си вървя. - Тя разтвори широко крака, за да може той да се намести, и когато ерекцията му се докосна до сърцевината й, той простена и потръпна конвулсивно. Ала не продължи. Бела затвори очи.
- Бела...
- Бих ти помогнала да проникнеш в мен, но и двамата знаем, че не понасяш да те докосвам. Или предпочиташ да застана на четири крака? Така е по-анонимно. Дори няма да си сигурен какво точно чукаш.
- Не говори така.
- И защо не? По дяволите, та ти дори дрехите си не си свалил. Което ме кара да се питам защо изобщо да го правим. Сега, когато знаеш как да се погрижиш за себе си, въобще не се нуждаеш от жена - гласът й изневери. - И определено не се нуждаеш от мен.
Последва дълго мълчание, нарушено най-сетне от съскащ звук. И тогава той я ухапа.
Зъбите на Зейдист потънаха дълбоко в шията й и първата глътка от кръвта на Бела го накара до потрепери. Прекрасната; гъста течност изпълни устата му, а когато преглътна, тя се стече в гърлото му като милувка.
Не можеше да спре.
Когато реши да впие зъби във вената й, си каза, че ще отпие една-единствена глътка, ала започнал веднъж, установи, че не е в състояние да се откъсне от нея. Вместо това я взе в обятията си и я изви на една страна, така че да може да се притисне възможно най-плътно до нея.