Выбрать главу

Бела се сгуши в него и Зи бе сигурен, че отново плаче, защо-то дишането й бе накъсано.

Милвайки голия й гръб, той придърпа хълбоците й към своите, защото искаше да я утеши, докато пиеше от нея. Тя като че ли наистина се отпусна. Ала не и той. Членът му крещеше, готов да изригне.

- Вземи ме - простена тя. - Моля те.

Да, помисли си той. Да!

Само че - о, господи! - не бе в състояние да престане да пие, за да проникне в нея. Силата, вливаща се в него, бе като наркотик, а реакцията на тялото му беше невероятна. Докато се хранеше, почувства как мускулите му се стягат и образуват стоманена плетеница над бързо заякващото скеле на костите му. Клетките му поглъщаха хранителните вещества, от които ги бе лишавал вече цял век, и веднага ги вкарваха в употреба.

Боейки се, че може да вземе твърде много и така да я убие, Зи най-сетне се насили да се отдръпне от шията й, но тя го сграбчи за тила и придърпа главата му към себе си. Той се съпротивлява на изкушението в продължение на един дълъг миг, ала после изръмжа - нисък, силен звук, откъснал се сякаш от гърдите на огромен звяр. Повдигна я грубо и я завъртя, след което впи настойчиво зъби от другата страна на врата й. Сега беше отгоре й, приковавайки я под себе си, а мирисът на обвързването му струеше на вълни от него. Беше се превърнал в хищник, надвесил се над плячката си, мускулите на ръцете му изпъкваха, докато се подпираше над нея, бедрата му - разтворени над нейните.

Когато приключи, той отметна глава назад, пое си дълбоко дъх и нададе такъв рев, че прозорците издрънчаха. Тялото му потръпваше от онази мощ, която познаваше някога, и то само от скверното принудително хранене от-Господарката.

Зейдист погледна надолу. Бела кървеше от двете рани, които й бе оставил, ала очите й грееха, а от тялото й се излъчваше аромат, който не можеше да бъде сбъркан - мирисът на женска възбуда. Той близна шията й от двете страни, а после я целуна, прониквайки в устата й, покорявайки, вземайки онова, което му принадлежеше... белязвайки я не само с мириса, но и с волята си.

Беше опиянен от нея и жаден за още. Беше като зейнала черна яма, която трябваше да бъде напълнена. Той бе пресъхнал кладенец, а тя - живителната вода.

Зи се надигна и смъкна ризата си. Сведе поглед към зърната на гърдите си и като пъхна кутретата си в халките, които висяха от тях, ги подръпна.

- Искам да ме смучеш - каза той. - Както преди. Направи го.

Бела седна и положи ръце върху корема му. Зи се отпусна по гръб, а тя се отпусна върху гърдите му и сложи устни точно там, където той искаше. Когато тя взе една от халките в устата си, Зейдист отново нададе вик, без ни най-малко да го е грижа кой може да го чуе.

Възнамеряваше да е толкова шумен, колкото си иска. По дяволите, възнамеряваше да изкърти вратата с виковете си.

Докато Бела смучеше зърната му, той се измъкна от кожените си панталони, а после посегна надолу и взе члена си в ръка. Искаше да почувства устата й там, ала колкото и да бе обезумял, нямаше да я принуди да го стори.

Само че Бела знаеше точно какво иска той. Ръката й отмести неговата и подхвана ритъм, който едва не го уби. Тя се плъзгаше нагоре-надолу по твърдия му член, а езикът й нито за миг не преставаше да милва зърното му и да го подръпва. Властта й над него беше абсолютна, докарваше го почти до полуда и Зи не можеше да се насити на това усещане, на усилието, с което си поемаше дъх, на обливащата го пот, на агонията от това, че едновременно копнееше да свърши и му се искаше тя никога да не спира.

- О, да, нала.... - Той зарови пръсти в косата й, като се задъхваше. - Точно така.

И тогава тя се плъзна по гърдите му надолу към корема. В очакване на онова, което предстоеше, Зи прехапа долната си устна толкова силно, че вкуси собствената си кръв.

- Съгласен ли си? - попита тя.

- Ако ти нямаш нищо против... - преди той да успее да довърши, тя го покри с устни. - Бела!

Устата й беше великолепна. Влажна и топла. Ала той нямаше да издържи повече от трийсет секунди по този начин. Надигна се и се опита да отмести главата й от скута си, но тя не му позволи.

- Ще свърша... - простена той. - Господи... Бела, спри, ще...

Ала тя не го послуша и той...

Първият спазъм едва не го прекърши, когато го запрати обратно на леглото. Вторият накара хълбоците му да подскочат високо, така че той проникна още по-дълбоко в устата й. Третият го запрати в рая.

Веднага щом се съвзе, той я придърпа към себе си и устата му се сля с нейната. Усети мириса на обвързването си върху устните и езика й и това му хареса. Изпълни го с невероятна наслада.