- Наистина ще ме убие - Вишъс се прокашля. - Ти си ми приятел.
- Е, каква ще е цената?
Ви се намръщи.
- Цената?
- Да отида на кръщенето на племенника си - Бъч се ухили. -Крак? Не, ръка. Крак и ръка?
Вишъс поклати глава.
- Мамка му, ченге. Изобщо не е смешно.
- О, я стига. Смешно е. Поне мъничко.
Ви се изсмя.
- Ти не си наред, знаеш ли?
- Аха, знам. - Бъч остави чашата си обратно на пода. - Слушай, Ви, никъде няма да ходя. В смисъл - няма да изчезна. Поне засега. Няма нищо, което да ме очаква, пък и никога не съм се чувствал на мястото си в онзи свят. Ала следващата неделя, призори, смятам да отскоча до Бостън. Ще се върна същата вечер. Ако имаш възражения, проблемът си е твой.
Ви издуха нова струйка дим.
- Ще ми липсваш.
- Е, недей да рониш сълзи сега. Няма да ме има само дванайсет часа. - Ви сведе поглед и Бъч изведнъж стана сериозен. -Освен ако... нямаме проблем?
След дълго мълчание, Ви се изправи и отиде при компютрите си. Взе нещо от бюрото.
Бъч инстинктивно улови предмета, полетял към него. Ключове. Ключовете на кадилака.
- Шофирай внимателно, ченге. - По устните на Ви пробяга усмивка. - И не предавай много поздрави на семейството си от мен.
Бъч се разсмя.
- Няма да ми е особено трудно.
Сега бе ред на Ви да придобие мрачно изражение.
- Ако в неделя вечерта не си тук, ще те намеря, където и да си. И то не за да те върна обратно. Ясен ли съм?
В последвалата тишина, Бъч осъзна, че е настъпил мигът, в който трябваше да избере. Да остане завинаги в света на Братството. Или да се превърне в храна за рибите.
Той кимна.
- Ще се върна. Не се тревожи.
Следващата сцена е от „ Свещена любов Първоначално това трябваше да е сцената, разиграла се по време на срещата на Фюри и Кормия, когато той се връща от спасителната операция след нападението над клиниката на Хавърс. Вместо това тя се превърна в сцената, където двамата поемат по коридора със статуите, преди Фюри да си вземе душ, а Кормия да пие от него... все неща, които развиват отношенията между двамата повече, отколкото онова, което следва по-долу. Това е проблемът с образите, които виждам в главата си - видях онова, което следва по-долу, да се разиграва... ала едновременно с това видях и всички сцени, които са в книгата. Да наместя всичко, което се случва, и да реша кое е по-важно за историята, за да не пострада нейният ритъм, е винаги въпрос на субективна преценка.
Фюри остави Фриц да разтребва кабинета на Рот. по-добре, че кралят го нямаше. Лидерът на Братството трябваше да научи за случилото се от някой от братята.
Фюри се отправи към стаята си и откри Кормия в коридора, с ръка върху шията си и вид, като че го очаква. Или пък на него му се искаше да е така.
- Ваша светлост - поклони се тя, ала Фюри бе прекалено уморен, за да й направи забележка за прекомерната формалност.
- Здрасти - поздрави той и влезе в стаята си, оставяйки вратата отворена, защото не искаше тя да си помисли, че не му се разговаря с нея, независимо колко бе изтощен. Ако искаше да му каже нещо, щеше да го последва, ако не - щеше да се прибере в нейната стая.
Отиде до леглото и още докато присядаше на ръба, посегна към запалката си и една ръчно свита цигара. Запали я и си помисли, че след нощ като тази за нищо на света нямаше да намали червения дим. Та нали именно заради това го пушеше.
Тъкмо когато всмукна за първи път и димът изпълни дробовете му, Кормия се появи на прага.
- Ваша светлост?
Фюри се загледа в блещукащото връхче на цигарата. По-безопасно бе да държи очите си встрани от стройното й тяло, обвито в дълга рокля.
-Да?
- Джейн каза, че Бела е добре. Реших, че ще искате да знаете.
Сега вече Фюри я погледна през рамо.
- Благодаря ти.
- Молих се за нея.
Той изпусна струйка дим.
- Нима?
- Така бе редно. Тя е... прекрасна.
- Ти си изключително мила, Кормия. - Фюри отново впери поглед в крайчето на цигарата. Тази вечер беше страшно напрегнат. Същинско буре с барут и дори червеният дим не помагаше особено. - Наистина.
Стомахът му изкъркори.
- Да ви приготвя ли нещичко за хапване, Ваша светлост?
- Няма нужда - отвърна той, въпреки че къркоренето се засили, сякаш стомахът му бе въодушевен от мисълта за храна. -Но все пак ти благодаря.
- Както желаете. Спокоен сън.
- И на теб.
Миг преди вратата да се затвори зад гърба й, той я повика:
- Кормия?
-Да?
- Искам да ти благодаря още веднъж. Задето си се молила за Бела.
В отговор Кормия издаде някакъв неопределен звук и вратата хлопна зад гърба й.