Макар да се нуждаеше от душ, Фюри опъна крака върху матрака и се излегна върху възглавниците. Продължи да пуши и постепенно, за негово облекчение, раменете му се отпуснаха, мускулите на бедрата му - също, и престана да му се струва, че вместо пръсти има хищни нокти.
Затвори очи и се остави на течението. В съзнанието му се заредиха образи, първоначално забързано, ала постепенно все по-бавно. Видя труповете в клиниката, битката и спешната евакуация. После се върна в имението, търсейки Рот...
Образът на Кормия, приведена над розите, нахлу в главата му.
Изруга и си сви нова цигара, след което пак се отпусна на възглавниците.
Господи, толкова бе красива на светлината от терасата.
А после отново я видя, застанала на прага на стаята му. Одеждите обгръщаха нежното й тяло и подчертаваха линията на гърдите й.
В бурен пристъп на лудост, той си представи как вместо да я остави да си тръгне от стаята му, я улавя за ръка и я придърпва вътре. Представи си как нежно я довежда до леглото и я полага там, където сега лежеше той. Златистите кичури на косата й щяха да се разпилеят по възглавниците, устните й - полуотворени, точно както в кинозалата.
Естествено, първо трябваше да си вземе душ. Разбираше се от само себе си. Не можеше да очаква тя да приеме мъж, който не само часове наред беше пренасял кашони с бинтове, но и се беше бил с лесъри.
Бла-бла-бла... да превъртим напред, когато той се търка под топлата вода.
Щеше да се върне в спалнята, облечен в бяла роба, и щеше да приседне на леглото до нея. За да я успокои, всъщност - за да успокои и двамата, щеше да започне, като я помилва нежно по лицето, по шията, по косата. А когато тя отметнеше глава назад, за да му направи място, щеше да долепи устни до нейните. В същото време ръката му щеше да разтвори двете половини на робата й и да се заеме с колана. Щеше да го разхлаби бавно, съвсем бавно, та тя да не се почувства неловко, че Фюри ще види гърдите й, корема... всичко.
Устните му вкусваха всеки сантиметър от тялото й.
Ето какво се случи във фантазията му. Всеки сантиметър. Устните, езикът му... нито едно местенце от тялото й не беше пренебрегнато.
Образите бяха толкова ярки, че ръката му трябваше да потърси болезненото място между бедрата му. Възнамеряваше просто да намести члена си в панталона, ала докоснал го веднъж, всяка мисъл да спре дотам се изпари... това бе единственото що-годе приятно усещане, което бе изпитвал от дълго време насам.
Преди да осъзнае какво прави, сложи цигарата в устата си, разкопча ципа на панталона и улови пениса си в ръка.
Което определено бе в разрез с правилата на самоналожено-то му въздържание. В крайна сметка нямаше особен смисъл да се лишава от секс, ако това не включваше и самозадоволяването. Единственият път през живота си, когато го бе направил, бе докато Бела беше в своя период на нужда, но то бе биологична потребност, която нямаше нищо общо с удоволствието - трябваше или да се облекчи, или да полудее. Онези оргазми бяха така празни, както и банята, в която си ги достави.
Ала този път беше различно.
Представи си, че е там, където копнееше да бъде... с глава между краката на Кормия... и тялото му направо обезумя, кожата му така се нагорещи, че човек спокойно можеше да сложи кана с вода върху корема му и тя щеше да кипне. Нещата напълно излязоха от контрол, когато си представи как езикът му си проправя път през сърцевината й и достига сладкия й туптящ център.
О, господи... галеше се. Не можеше да се престори, че не го прави. Нито пък да спре.
Фюри извади цигарата от устата си, угаси я в един пепелник и простена, докато отпускаше глава върху възглавниците и разтваряше крака. Не искаше да мисли какво не бива да прави. Искаше просто мъничко спокойствие и щастие, едно-едничко късче радост... само този миг на топлина. Беше гледал отстрани как братята откриват любовта и се обвързват телом и духом, и искрено им бе пожелавал да са щастливи... като през цялото време си даваше сметка, че самият той не може да се надява на същото. И в продължение на дълги години нямаше нищо против. Ала ето че сега всичко се беше променило.
Вече искаше някои неща... За себе си.
В удоволствието му започна да се промъква тревога, като мастилено петно, разливащо се върху бяла кърпа.
Спря го, като се съсредоточи върху образа на Кормия в главата си. Представи си как я задоволява, едновременно с неж ност и мощ, представи си тялото й...
- О, да... - стонът му огласи неподвижния въздух в стаята.
Щеше да открадне този миг за себе си, а на гузната си съвест възрази, че си го е заслужил след всичката тежка работа, която бе свършил.