Беше сам. Никой никога нямаше да научи.
Крепейки внимателно чашата с мляко и чинията, отрупана с хляб и месо, Кормия вдигна ръка, за да почука на вратата на Примейла. Щеше й се сандвичът да се бе получил малко по-добре. Фриц й бе показал как се прави и неговият със сигурност нямаше да е толкова безформен, ала Кормия не искаше да губи време и освен това държеше да го направи сама.
Точно преди кокалчетата й да се докоснат до дървото, до ушите й достигна стон, сякаш някой страдаше. А после - още един.
Разтревожена за Примейла, тя натисна бравата и прекрачи прага...
Чинията със сандвича се изплъзна от ръката й и издрънча на пода. Погледът на Кормия се спря върху леглото, а вратата зад гърба й се затвори сама.
Фюри се бе излегнал върху възглавниците, така че възхитителната му многоцветна коса се бе разпиляла около него. Черната му риза бе вдигната до гърдите, панталонът - разкопчан и смъкнат до средата на бедрата му. С едната си ръка бе обгърнала мъжествеността си. Докато тази ръка се движеше яростно нагоре-надолу, другата почиваше върху внушителната торбичка отдолу.
Още един стон се откъсна от отворената му уста, а после той прехапа долната си устна и кучешките му зъби пробиха пухкавата плът.
Ръката му ускори ритъма си, дишането му стана още по-тежко, изглеждаше така, сякаш е на ръба на нещо грандиозно. Беше повече от нередно да гледа, ала Кормия не би могла да си тръгне, дори ако животът й зависеше от това.
Ноздрите му потръпнаха и се разшириха, сякаш се опитваха да доловят някаква миризма. От гърдите му се откъсна ръмжене, мощен спазъм разтърси тялото му, мускулите на стомаха му се напрегнаха, вените на бедрата му се издуха. Перленобя-ла струя изригна от него и в същия миг искрящите му жълти очи се отвориха и се спряха върху Кормия. Видът й като че ли му причини още по-голяма болка, защото той изруга дрезгаво и хълбоците му рязко подскочиха. Още една струя се изля от него - изглеждаше така, сякаш никога няма да спре, вратът му -изопнат от напрежение, бузите му - пламнали.
Само че той не изпитваше болка, нали така, помисли си Кормия. Очите му не се откъсваха от нея, сякаш именно тя поддържаше огъня му и той не искаше онова, което се случваше, да спре.
Това бе кулминацията на сексуалния акт.
Каза й го собственото й тяло. Защото всеки път щом При-мейлът потръпнеше конвулсивно, всеки път щом от устните му се отронеше стон, всеки път, щом ръката му се спуснеше от върха до основата на члена му, в гърдите й се разгаряше огън, а нещо между краката й като че ли овлажняваше.
Най-сетне всичко свърши и Фюри застина. Изцеден до капка. Заситен.
В последвалата тишина Кормия усети влагата от вътрешната страна на бедрата си, докато гледаше онова, което бе обляло и стомаха, и ръката, и възбудата на Фюри.
Каква възхитителна бъркотия бе сексът, помисли си Кормия и си представи какво ли би било онова, което го бе окъпало, да се излее в нея.
Докато в главата й бушуваше буря, тя си даде сметка, че Примейлът се взира в нея в замаяно объркване, сякаш не бе сигурен дали сънува, или тя наистина е в стаята му.
Кормия пристъпи напред - след онова, което се бе случило току-що и с плътния му мирис, натежал във въздуха, тялото му бе единственото, което я интересуваше в този миг.
Докато тя се приближаваше, очите му се промениха, сякаш най-сетне бе осъзнал, че тя наистина е тук. Изумление измести сънливото му задоволство.
Кормия остави чашата с мляко до пепелника, погледна към стомаха му и ръката й инстинктивно се насочи натам.
Той изсъска и рязко си пое дъх, когато тя го докосна. Онова върху него беше топло.
- Не е кръв - промълви тя.
Главата му потръпна върху възглавниците, а по лицето му се изписа смайване, сякаш бе учуден от смелостта й.
Кормия вдигна пръста си и осъзна, че онова, което бе излязло от него, бе източникът на наситеното ухание във въздуха... и тя го искаше, каквото и да бе то. Тя прокара пръст по долната си устна, а после я облиза с език.
- Кормия... - простена Фюри.
Звукът на името и обгърна стаята в интимна, гореща прегръдка, която ги откъсна от останалия свят; времето сякаш спря, единственото, което съществуваше, бяха те двамата, заедно. Нямаше нищо друго, освен техните тела, спираща дъха простота насред сложността на начина, по който се бяха срещнали и събрали.
- Нека захвърлим отредените ни роли - каза тя. - И оплетеното ни положение.
Лицето на Фюри се напрегна.
- Не можем да го направим.
- Разбира се, че можем.
-Кормия...
Кормия остави робата си да се свлече на пода и това на бърза ръка сложи край на разговора.
Ала когато понечи да се покатери върху леглото, Фюри поклати глава и я спря.