- Отидох да се видя с Директрис.
Точно както изричайки името на Кормия, Фюри сякаш ги бе откъснал от останалия свят, така сега думите му се врязаха като нож в топлината и упойващите обещания за нещо прекрасно, които витаеха във въздуха.
- Решили сте да ме замените с друга, нали?
Той кимна бавно.
- Исках да ти кажа, но тогава се случи онова в клиниката.
Кормия сведе поглед към лъскавия му член и внезапно стана
нещо странно. Вместо да почувства, че се е провалила, думите му я изпълниха с... облекчение. Защото той я желаеше, въпреки че не беше нужно. Защото така онова, което тя жадуваше да се случи, ставаше много по-истинско. По-късно щеше да мисли за емоционалните последици, единственото, което искаше сега, бе да е с него. Мъж и жена. Две тела. Без никакви традиции, които да усложняват целия акт, или да му придават някакво по-възви-шено значение.
Тя сложи едното си коляно на дюшека и Фюри я сграбчи за китките, за да я възпре.
- Не разбираш ли какво означава това?
- Разбирам. - Кормия сложи и другото си коляно на леглото. - Пуснете ме.
- Не е нужно да го правиш.
Тя безстрашно изгледа мъжествеността му, която почиваше върху корема му.
- Нито пък вие. Ала го желаете, също като мен. Така че нека се възползваме от времето, което имаме. - Тя вдигна поглед към лицето му и срещна горещия му изпитателен поглед. За миг я обзе тъга. - Вие ще имате много други. А аз - единствено вас. Затова не ме отхвърляйте сега, преди... - сърцето ми да бъде разбито, отново и отново. - Преди да продължите напред.
Вътрешната борба се четеше в очите му - доказателство за неговата почтеност. Ала Кормия знаеше какъв ще бъде изходът. И изобщо не се изненада, когато той отстъпи. Ръцете му вече не я възпираха, а вместо това я придърпаха към него.
- Мили боже - прошепна той и като се надигна, улови лицето й между дланите си. - Ще ми трябва само минутка. Ти остани да си лежиш тук. Ей сега се връщам.
Нежно я положи да легне, след което стана и отиде в банята, откъдето се разнесе шуртене на вода. Когато се върна, косата му се спускаше на влажни кичури по гърдите и раменете.
Появи се гол - воин, в разцвета на силите си, а сексуалната нужда на великолепното му тяло - гордо изправена.
Той спря до леглото.
- Сигурна ли си?
-Да.
Въпреки че й бяха казали, че ще боли, нямаше да се откаже. Не можеше да си обясни тази своя решимост, но знаеше, че тя ще й помогне да доведе започнатото докрай.
Щеше да го има тук и сега, пък нека онова, което я очакваше после, да върви по дяволите.
Протегна му ръка и когато той сложи длан в нейната, тя го привлече към себе си.
Фюри се остави да бъде притеглен върху леглото, докато не се озова до поразително красивото голо тяло на Кормия. Костите й бяха така дребни в сравнение с неговите, тялото й - толкова крехко до огромните му мускули.
Не би понесъл мисълта да я нарани. И нямаше търпение да проникне в нея.
С трепереща ръка той отмести един рус кичур от челото й. Права бе, помисли си Фюри - така бе по-добре и за двамата. За-щото го правеха по свой избор. А не по задължение, наложено му от ролята на Примейл.
Щеше да му бъде за първи път. Както и на нея.
- Ще се погрижа за теб - каза той. И нямаше предвид просто тази вечер.
Само че... по дяволите, нямаше никаква представа как да прави любов с жена. Сексът беше едно, ала правенето на любов - нещо съвсем различно, а той изведнъж почувства, че иска онова, което им предстои, да бъде нежно и съвършено. Щеше му се да бе имал десетки любовници, та Кормия да получи възможно най-доброто от него.
Остави ръката си да се плъзне по шията й. Кожата й бе мека като неподвижния въздух и толкова съвършена, че дори не можеше да види порите й.
Гърбът й се изви в дъга, розовите връхчета на гърдите й щръкнаха.
Фюри овлажни устни и се приведе към ключицата й. Затвори очи и остана така, на милиметри от тялото й. Знаеше, че докосне ли го, връщане назад нямаше да има.
Кормия зарови пръсти в косата му.
- Няма ли да започнете, ваша светлост?
Очите му се отвориха и срещнаха нейните.
- Наричай ме Фюри.
Усмивката й бе като свенливо цвете на радостта.
- Фюри...
Когато тя изрече името му, Фюри докосна кожата й с устни и вдъхна аромата й. Цялото му тяло потрепери, толкова отчаяно я желаеше, и той инстинктивно се притисна до нея. Кормия простена и отново се изви в дъга, а той впи устни в зърното й.
Ноктите й се забиха в кожата на главата му и Фюри изръмжа, докато я смучеше и подръпваше. Ръката му се обви около другата й гърда и той се извъртя така, че възбудата му бе хваната в още по-тесен капан между телата им.