Фюри си погледна часовника.
- А вие ще закъснеете. Ще имате късмет, ако успеете да стигнете преди началото на интермецото.
- Толкова се вълнувам - каза Бела, докато подаваше Нала на Фюри. - „Селска чест" на Маскани. Ще бъде невероятно.
- Стига само да успееш да изкараш таткото от къщи. - Фюри лекичко побутна своя близнак. - Върви. Прекарай вечерта със своята шелан. Та днес е годишнината ви, за бога.
Бела и Зи излязоха от библиотеката около двайсет минути по-късно. Може би двайсет и пет.
Фюри поклати глава.
- На това му се казва страх от раздяла, а?
- Сякаш ти си много по-различен.
Фюри се обърна. Кормия седеше на дивана, а синът им Агъ-ни (или Аги, както му казваха всички), спеше в ръцете й. С пухкавото си юмруче стискаше палеца на майка си, както правеше винаги, когато потънеше в сън.
- Възразявам срещу това обвинение - засмя се той.
- Чичо, ще ми почетеш ли? - обади се Нала. - Моля те!
- Разбира се. Какво искаш да ти прочета?
Макар че знаеше отговора.
Той приседна на дивана до Кормия, а Нала посочи книжката с приказки, която й бе направил.
- Онази за воина.
- Я! Каква изненада! - Фюри намигна на Кормия. - Имаш предвид онази за воина и девойката?
- Не, чичо. Другата.
- За воина и кораба?
Нала се изкикоти.
- Не, чичо!
Фюри кимна тържествено сериозен.
- Така. Значи онази за воина и играта на пинакъл*?
Личицето на Нала придоби объркано изражение.
- Какъв кокал?
Кормия се засмя. Зелените й очи се взираха в него, толкова прелестни, че Фюри не бе в състояние да откъсне поглед от тях. За миг отново бе поразен от това, че синът им бе наследил очите на майка си, този невероятен цвят на пролетни листа.
Нала продължаваше да се мръщи объркано.
- Фюри, стига си я измъчвал.
Фюри сложи племенницата си в скута си, целуна своята ше-лан и погали бузката на сина си. След това отвори книгата и зачете на Древния език.
„Имало едно време един воин с крепка десница и храбро сърце, който в един ветровит ден окъснял в гората... "
Аги отвори очи и издаде онзи звук, който малките деца издават, когато всичко им е наред, нещо като изпълнена със задоволство, бълбукаща въздишка. Фюри прекрасно знаеше какво означава, тъй като го беше чувал неведнъж - първо от Нала, а сега и от Аги. Издаваха го, когато коремчетата им бяха пълни, когато мама и татко бяха при тях, а гласът, който толкова обичаха, подхващаше приказка.
Фюри изгуби нишката на думите и Кормия улови ръката му.
Тя винаги знаеше, помисли си Фюри. Винаги... Знаеше, че той мисли за родителите си и за своя брат, за миналото и за бъдещето, за надеждите, мечтите и страховете си.
Кормия знаеше всяка негова мисъл и всяко негово чувство и никое от тях не бе в състояние да намали обичта й към него. Знаеше, че той се безпокои дали един ден няма да се върне към наркотиците, дори и след цялото това време. Знаеше също така, че е щастлив, задето синът им прилича на нея, защото го смяташе за знак, че каквато и биологична предразположеност към пристрастяване да имаше, не я бе предал на сина си. И най-вече знаеше, че все още се бори с непрестанния страх, че не прави достатъчно за близките си.
Знаеше всичко това и все пак го обичаше.
Фюри целуна китката й и се загледа в следващото поколение. Надяваше се, че ги очакват само хубави неща, че нощите им, облени в лунна светлина, винаги ще бъдат ясни, че полъхът на вятъра винаги ще бъде нежен и че най-съкровената любов на сърцата им ще бъде дарена на достойни партньори, които ще им отвърнат със същото.
Знаеше също така, че няма да им е лесно и че ги очакват предизвикателства, каквито не можеше дори да си представи.
Ала той имаше вяра в онова, което виждаше в очите им. За-щото във вените им течеше борбена кръв - наследили я бяха от родителите си. И именно това, а не лесният живот, щеше да им помогне да се справят с всичко, което съдбата им изпратеше.
Фюри се прокашля.
И продължи да им чете.
Това са само няколко примера за сцени, които е трябвало да изрежа. Сигурно сте забелязали, че нито една от тях не е от „ Тъмна любов " - това е, защото ръкописът на Рот от самото начало бе страшно стегнат; единствената сцена, която извадих, е сцената, публикувана на уебсайта ми (www.jrward.com). Няма много и от „ Вечна любов ", защото почти целият материал за Бъч и Мариса използвах в „ Споделена любов ".Ръкописът на „ Освободена любов " бе също така стегнат.
В старите ми файлове има още няколко подобни сцени. Толкова забавно ми бе отново да ги прочета, че кой знае дали някой ден няма да го повторя и да видя какво друго ще открия!