ПРОСТО ЗА РАЗВЛЕЧЕНИЕ
Едно от най-страхотните неща на писането за Братята е как ме разсмиват. Най-редовно се случва да работя на компютъра на горния етаж и да се заливам от смях. На Бъч винаги може да се разчита да изръси нещо убийствено, Рейдж и Вишъс никога не му остават длъжни, а стане ли дума за това да се държиш като задник, Куин достойно отсрамва следващото поколение.
По-долу следват някои от най-най-любимите ми моменти от книгите, онези, от които съм избухвала в толкова гръмогласен смях, че кучето започваше да ме гледа странно.
„ТЪМНА ЛЮБОВ"
Рот го изгледа гневно.
- Много мило, че все пак се появи, Зи. Жените ли те задържаха тази вечер?
- Я се разкарай. - Зейдист се отправи към ъгъла и застана отделно от другите.
(стр. 39)
Рот беше слисан.
При това не беше от вампирите, които можеш да смаеш лесно.
Мамка му.
Тази жена получовек беше най-горещото нещо, което бе срещал някога. А му се беше случвало да го порази мълния един-два пъти.
(стр. 71)
Ако сексът беше храна, Рейдж щеше да страда от затлъстяване.
Рот го потупа по рамото. В общи линии кучият му син беше свестен.
- Простено и забравено.
- Чувствай се свободен да ме цапардосаш, когато поискаш.
- Ще го направя, повярвай ми.
(стр. 90)
Бог му е свидетел, че Омега винаги беше отворен за нови инициативи и предложения. Но когато ставаше въпрос за лоялност, малко риталин щеше да му е от полза.
(стр. 91)
Мъжът бръкна под якето на Рот и започна да вади оръжията му. Три метателни звезди, автоматичен нож, пистолет, верига.
- Господи Исусе - промърмори ченгето, като пусна стоманената верига на земята при другите неща. - Имаш ли документ за самоличност? Или с тези тринайсет килограма оръжия, които си скрил, не ти остана място за портфейла?
(стр. 114)
Подчинявайки се на един внезапен инстинкт, тя заобиколи тичешком сградата.
Бъч вървеше към колата си, все едно носеше взривоопасен товар. Тя се втурна след тях.
- Почакай. Искам да му задам един въпрос.
- Да не искаш да го питаш кой номер обувки носи, а? - сопна се Бъч.
- Четирийсет и пети - отвърна Рот провлечено.
- Ще го запомня, за да ти купя подарък за Коледа, задник такъв.
(стр. 116)
- Не, благодаря - Рейдж се изсмя. - Както знаеш от личен опит, много съм добър в шиенето. Кажи сега коя е приятелката ти?
- Бет Рандъл, това е Рейдж. Мой партньор. Рейдж, това е Бет и не си пада по кинозвезди, ясно?
- Пределно ясно - Рейдж се наведе настрани, опитвайки се да погледне зад Рот. - Приятно ми е да се запознаем, Бет.
- Сигурен ли сте, че не се налага да отидете в болница? - попита тя със слаб глас.
- He-е. Просто има много кръв. Е, когато можеш да използваш дебелото си черво вместо колан, тогава вече наистина се налага да потърсиш помощ от професионалист.
(стр. 132)
- Имаш ли кабелна? - Тор посочи с глава към телевизора.
Тя му подхвърли дистанционното.
- Имам, разбира се. Доколкото си спомням, тази вечер има маратон на „Годзила" по Ти Би Ес.
- Страхотно - каза вампирът и изпъна краката си напред. -Аз съм на страната на чудовището.
Тя му се усмихна.
- Аз също.
(стр. 163)
- Оставих ти аспирин и чаша вода до телефона. Реших, че няма да успееш да стигнеш до кафеварката. Глътни три хапчета, изключи телефона и поспи. Ако изскочи нещо интересно, ще дойда да те взема.
- Обичам те, сладурче.
- Тогава ми купи палто от норка и обици за годишнината.
- Имаш ги.
(стр. 164)
Една ръка, тежка като наковалня, се стовари върху рамото му.
- Какво ще кажеш да останеш за вечеря?
Бъч вдигна поглед. Видя мъж с бейзболна шапка и някакви белези - може би татуировка? - по лицето.
- А какво ще кажеш ти да бъдеш вечерята? - попита друг с вид на манекен.
(стр. 248)
Повдигна рамене и пристъпи, освобождавайки се от тежката ръка върху рамото си.
- Кажете ми нещо, момчета - каза той провлечено. - Тази кожа за да се надървяте ли я носите? Имам предвид, всички ли сте меки китки?
Бъч се залепи за вратата с такава сила, че зъбите му изтракаха.
Манекенът завря перфектното си лице в това на Бъч.
- На твое място щях да внимавам какво говоря.
- Защо да си правя труда, като ти внимаваш вместо мен. Е, какво, няма ли да ме целунеш?
Типът нададе ужасен рев. Бъч не беше чувал подобно нещо никога през живота си.
- Добре, добре - каза този, който изглеждаше най-нормален, и пристъпи напред. - Остави го, Рейдж. Хайде. Успокой се.