Ви се засмя.
- Трябваше да направя нещо, за да ти затворя устата. След като си пуснах брада, при всяка наша среща ме питаше дали не съм си разменял френски целувки с някой ауспух.
- Да, и все още съм убеден, че правиш френска любов на моя понтиак, копеле.
(стр. 222)
Той повдигна едната си вежда, после продължи да гледа втренчено брат си.
- Аз съм злият, в случай че не си се досетила сама.
- Исках да чуя името ти.
- Всъщност злото ми идва отвътре. А името ми е Зейдист.
(стр. 240)
Той въздъхна дълбоко.
- Господи, обичам те. Наистина, наистина те обичам.
После се усмихна.
Тя се засмя силно и внезапният звук накара всички глави да се обърнат.
Дръжката на черешата беше завързана спретнато около единия от кучешките му зъби.
(стр. 309-310)
Нямаше как да не се говори за мъжки вампир, който изглежда толкова опасен. Така беше и с брат й. От години слушаше да си шепне какво ли не за Ривендж, но всичко бе лъжа.
(стр. 310)
- Господи, спаси ме от герои - промърмори тя. - Махайте се, по дяволите!
Най-после привлече вниманието им. Двамата братя спряха да се движат.
(стр. 353)
Тя поклати глава и се наведе да вдигне една риза от пода.
- Ти си най-сладкият главорез, когото някога съм познавала.
(стр. 362)
Тя отметна косата си назад и се засмя.
- Значи зрението ти се е оправило.
- Както и други неща. Ела тук, Мери. Искам да те целуна.
- О, разбира се. Искаш да се извиниш, че си такъв грубиян, като ме подмамваш с тялото си.
- Ще използвам всички средства.
Той отхвърли чаршафите и одеялото от себе си и плъзна ръка по гърдите си, а после по корема. И по-надолу. Очите й се разшириха, когато той хвана ерекцията си в ръка. Докато той се галеше, ароматът на възбудата й разцъфна в стаята като букет.
- Ела тук, Мери. - Той изви бедра. - Не съм сигурен дали го правя както трябва. Толкова по-хубаво е, когато ти ме докосваш.
- Ти си непоправим.
- Само искам малко напътствие.
- Като че ли ти трябва - промърмори тя, като събличаше пуловера си.
- Казах ти, нямам нищо против него. - Засмя се тя. - Той е толкова сладък, прилича малко на Годзила. И ще го приема като добра сделка - давам едно, получавам две.
(стр. 380)
„ПРОБУДЕНА ЛЮБОВ”
Другият беше зад бюрото и бе необикновено неудобен и грозен - кожено чудовище в зеления цвят на авокадото и с оръфани краища, хлътнала седалка и крака, които придаваха ново значение на думата „ здрави ”.
Тор постави длан на високата му облегалка.
- Можеш ли да повярваш, че Уелси ме кара да се отърва от това?
Джон кимна и изписа: „Да, мога. ”
(стр. 76)
- Е, а аз не мога да чета. Значи, ние с теб сме идеалната двойка.
Джон започна да пише бързо в бележника си. Показа написаното на Фюри, а мъжът с празния черен поглед смръщи вежди.
- Какво написа малкият?
- Казва, че всичко е наред. Той е добър слушател. А ти можеш да говориш.
(стр. 95)
Той сграбчи ръката й, изтръгна химикалката от пръстите й и изпъна дланта й.
„Искам да говоря с теб”, написа.
И тогава погледна право в очите й и направи най-удивител-ната и смела постъпка в живота си.
Усмихна й се.
(стр. 120)
Джон кимна и хвърли поглед на дванайсетте момчета, които седяха по двойки и бяха втренчили очи в него.
„ Не бих нарекъл това приятелско посрещане, момчета ”, помисли си той.
(стр. 135)
След миг Блейлок реши да покаже учтивите си обноски и представи останалите. Всички имаха странни имена. Русият бе Леш. А що за име пък бе това?
(стр. 137)
- Това местенце е просто „превъзходно" - каза ченгето, до-като оглеждаше един мъж, облечен в розов костюм и гримиран в подходящи тонове. - Предпочитам да си имам работа с наркомани и бели боклуци и да пия бира, пред тази псевдокултура на двайсети век.
(стр. 151)
- Просто искам да съм сигурен, че нуждите ти са задоволени. Дяволски важно е клиентът да е доволен. - Приближи се дори още повече и кимна по посока на скритата в палтото ръка на Фюри. - Държиш пистолет, нали? Страхуваш ли се от мен?
- Просто искам да съм сигурен, че ще мога да се погрижа за теб.
- О, така ли?
- Да. В случай че имаш нужда от изкуствено дишане „Глок" в уста.
(стр. 152)
Жената, която беше прекъснала разговора им с Преподобния, очевидно имаше голяма уста и... Господи. Бъч вероятно бе споделил новината с Вишъс. Двамата бяха като стара женена двойка - между тях нямаше тайни. Ви, на свой ред, щеше да предаде клюката на Рейдж. А щом веднъж Рейдж узнаеше, новината със сигурност щеше бързо да се разпространи, все едно е съобщена по Ройтерс.