Погледите им се срещнаха.
- Искаш ли да ме целунеш? - прошепна тя.
Джон ококори очи. Беше изненадан."
- Защото аз бих искала. - Облиза леко устни. - Наистина.
„О... Шансът на живота ти, сега и тук”, помисли си той.
„Не припадай. ”Един припадък сега щеше да е крайно неуместен.
Джон бързо започна да си спомня всички филми, които бе гледал... Но това не му помогна. Бе почитател на филмите на ужасите и си представи Годзила, чудовището, което стъпква Токио под краката си, и акулата убиец от филма „Челюсти". Голяма помощ.
(стр. 204)
Той бе зает с определянето на смените и организирането на борбата с лесърите, опитваше се да превърне четирима свободолюбиви воини като Ви, Фюри, Рейдж и Зи във войници. Нищо чудно, че винаги изглеждаше така, сякаш го мъчи силно главоболие.
(стр. 208)
Фюри запали ръчно свита цигара и изгледа шестнайсетте флакона лак за коса, строени в редица върху холната масичка на Бъч и Ви.
- Какво ще правите с всичкия този лак? Да не искате да ни обгазите?
Бъч вдигна пластмасовата тръба, в която пробиваше дупка.
- Приспособление за изстрелване на картофи. Голямо забавление.
- Моля?
- Никога ли не си ходил на летен лагер?
- Плетенето на кошници и дърворезбата са за хората. Не се обиждай, но ние учим младежите си на доста по-полезни неща.
- Ха! Не може да се каже, че си живял, ако не си участвал в среднощни лудории. Ето как става - слагаш картофа в този край, пълниш тръбата с лака...
- И го изстрелваш - намеси се Ви от спалнята си. След малко влезе при тях, загърнат в халат, подсушавайки косата си с хавлиена кърпа. - Вдига страхотен шум.
- Страхотен шум - повтори като ехо Бъч.
Фюри погледна към брата.
- Ви, правил ли си го и преди?
- Да, снощи. Обаче приспособлението заяде.
Бъч изруга.
- Картофът беше прекалено голям, сорт „Айдахо". Днес ще използваме онези с червената кора. Ще бъде наистина страхотно. Разбира се, невинаги успяваме да им дадем желаната траектория...
- Много прилича на голфа - каза Ви и метна кърпата си на един стол. Сложи ръкавица на дясната си ръка, за да скрие свещените татуировки, които се простираха по дланта и цялата му китка до върха на пръстите. - Искам да кажа, трябва да мислиш за замаха, движението и траекторията...
Бъч закима енергично.
- Да, точно като голфа е. Вятърът играе голяма роля...
- Огромна.
Фюри продължи да пуши, докато те двамата довършваха изреченията, започнати от другия, което продължи още около две минути. След известно време се почувства длъжен да спомене:
- Вие двамата прекарвате прекалено много време заедно, ако ме разбирате правилно...
Ви поклати глава и каза на ченгето:
- Фюри никога не е ценял подобен род неща.
- Тогава наша цел ще бъде неговата стая.
- Вярно. Тя има изглед към градината...
- Така няма да ни се наложи да се промъкваме край автомобилите, паркирани във вътрешния двор. Отлично.
(стр. 242-243)
Тор се засмя тихо.
- Да, аз също не умея да изразявам чувствата си... О! По дяволите, Уелси, какво има?
(стр. 254)
Остави бутилката на масата до себе си и вдигна облечената си в ръкавица ръка.
- Все пак това нещо все още свети като лампа. И макар вече да нямам видения, предполагам, че все още съм наред. Е... до-колкото изобщо съм наред.
(стр. 280)
Фюри облече набързо някакъв анцуг.
- Искаш ли храна? Ще отида до кухнята.
Очите на Бъч изразиха блаженство.
- Наистина ли ще я донесеш чак дотук? Искаш да кажеш, че няма да ми се наложи да помръдна?
- Ще ми дължиш услуга, но да, готов съм да направя това за теб.
- Ти си бог.
Фюри облече набързо тениска.
- Какво искаш?
- Каквото има в кухнята. По дяволите, направи ми услуга и довлечи целия хладилник тук. Умирам от глад.
(стр. 286)
- За какво ти е тази превръзка тогава?
- Кара задника ми да изглежда по-малък.
(стр. 313)
Фюри лежеше в огромно легло, свързан с толкова много апарати, че самият той приличаше на машина.
Обърна глава към него.
- Защо си станал, Зи?
- За да създам главоболия на персонала. - Затвори вратата и се приближи до леглото. - Всъщност реагират наистина бързо.
(стр. 364)
Не последва отговор. И Зи отново хвърли поглед на близнака си. Точно навреме, за да види сълзата, която се бе търкулнала по бузата му.