- О... по дяволите - измърмори той.
- Да. Точно казано. - Втора сълза се откъсна от окото на Фюри. - По дяволите. Плача.
- Добре, стегни се.
Фюри избърса лицето си с длани.
- Защо?
- Защото... мисля, че ще се опитам да те прегърна.
Фюри отпусна ръце до тялото си и го погледна с глупаво изражение на лицето.
Макар да се чувстваше неловко, Зи с мъка премести тялото си по-близо до това на брат си.
- Повдигни си главата, по дяволите. - Фюри изпъна врат. Зи плъзна ръката си под него и го прегърна с другата. И двамата замръзнаха в това неестествено за тях положение. - Знаеш ли, беше ми много по-лесно да сторя това, когато мръзнеше в каросерията на онзи пикал.
- Ти ли беше?
- А ти да не мислеше, че е бил Дядо Коледа?
(стр. 365-366)
- Чуй, приятелю, направи ми услуга. Предупреди ме, преди отново да ми погодиш някой номер като този. Бих предпочел да имам право на избор. - Усмихна се леко. - Освен това ние все още не сме гаджета.
(стр. 373)
„СПОДЕЛЕНА ЛЮБОВ ”
Щом приключи, люспестият дракон се огледа наоколо и когато видя Ви, нададе ръмжене, което стигна чак до върха на скамейките и завърши със звучно пръхтене.
- Свърши ли, здравеняко? - провикна се Ви. - Ако искаш, можеш да използваш страничната греда като клечка за зъби.
(стр. 33)
- И още как. Обмислям дали да не навляза в строителния бизнес, та реших да поразгледам банята. Превъзходна работа са свършили с плочките. Трябва и ти да ги погледнеш.
- Какво ще кажеш да те заведа в леглото?
- Първо искам да хвърля едно око на тръбите.
Зад усмивката на Ви ясно се четяха респект и възхищение.
- Нека поне ти помогна да се изправиш.
- И сам мога.
Бъч отново безуспешно се опита да се изправи и се отпусна на пода със стон. Не можеше дори да повдигне глава, без да му се завие свят. Но ако му дадяха достатъчно време... седмица или десетина дни...
- Хайде, ченге. Предай се и ме остави да ти помогна.
Изведнъж Бъч почувства, че е прекалено уморен, за да спори. Докато и последната капчица сила се отцеждаше от тялото му, той усети, че Мариса го гледа. Дали изобщо беше възможно да изглежда по-немощен! По дяволите, пак добре, че задникът му не замръзваше.
Което означаваше, че нощницата му не се беше разтворила. Слава на бога!
(стр. 93)
- Нали знаеш, че лесърите те отвлякоха?
Бъч повдигна изранената си ръка.
- А пък аз си мислех, че съм бил в някой спа център.
(стр. 94)
- 0'кей - съгласи се Бъч, ала когато видя вампира да вдига ръката с ръкавицата, неволно се отдръпна. - Какво смяташ да правиш с това нещо?
- Нали ми имаш доверие?
Бъч се изсмя дрезгаво.
- Последния път, когато ме попита същото, се озовах с вам-пирски коктейл в ръка, забрави ли?
- И това ти спаси задника. Как мислиш, че те намерих?
Аха, ето защо го бе направил.
- Е, действай тогава.
Въпреки това, когато Ви свали ръкавицата си, Бъч потръпна.
- Отпусни се, ченге. Няма да боли.
- Виждал съм те да изпепеляваш цяла къща с това чудо.
- Не отричам. Но днес няма да минаваме на режим „подпалване".
Мариса отметна чаршафа. Господи, пенисът му беше...
- Станал е толкова... огромен.
Бъч се изсмя дрезгаво.
- Всеки мъж би искал да чуе точно това.
(стр. 124)
- Когато жените те връзват за масата, лакират ли ти ноктите на краката? Или само те гримират?
Ви се разсмя гръмогласно, а Бъч добави:
- Чакай, сетих се... гъделичкат те под мишниците с перце, нали?
(стр. 157)
Преди Бъч да разбере какво става, Ви сграбчи ръката му, наведе се и близна раната, която начаса се затвори.
Бъч рязко се отскубна от съквартиранта си.
- Боже, Ви! Ами ако кръвта ми е заразена?
- Нищо й няма. Абсо...
Внезапно Вишъс се преви надве, нададе приглушен вик и се свлече на пода. Тялото му потръпваше конвулсивно, виждаше се само бялото на очите му.
- О, господи! - Бъч ужасено посегна към него.
При което Ви сложи край на припадъка си и преспокойно отпи от чашата с водка.
- Добре си, ченге. Вкусът й си беше съвсем наред. Е, като за човешка кръв, разбира се, а тя определено не е сред любимите ми питиета, ако ме разбираш.
Бъч замахна и заби юмрук в рамото на вампира. Ви изруга и той го удари още веднъж.
Ви го изгледа свирепо и потри удареното място.
- Стига, ченге!
- Сам си го изпроси!
(стр. 198)
- Ви, знаеш, че те обичам като брат, нали?
-Аха.
- Само опитай да й дадеш да пие от теб, и ще те разкъсам на парчета.
- Само това искам да чувам.
Преподобния се настани на масата им, а аметистовите му очи обходиха залата. Изглеждаше добре с черния си костюм, черната копринена риза и тъмния гребен на косата, който се спускаше до тила му.