- Вишъс съгласен ли е да поемеш такъв риск?
- Решението не е негово и ти го казвам единствено от учтивост. - Жената се изсмя сухо. - Не ме гледай така. Вече съм мъртва. Лесърите не могат да ме убият отново.
- Никак не е смешно.
- Черният хумор е част от цената на това, да имаш лекар вкъщи. Приеми го.
Рот се изсмя.
- Толкова си вироглава. Нищо чудно, че Ви се влюби в теб.
Тайният вход към тунела за бягство се намираше в противоположния ъгъл и беше прикрит с лавици за книги, които се плъзгаха настрани. Само се протягаш, дръпваш копието на „Сър Гавин и Зеленият рицар" и щракваш ключалка, при което преградата се отваря и откриваш...
- Такъв кретен си!
Куин подскочи като олимпийски състезател. Там, в тунела, седнал на шезлонг, сякаш събираше тен, беше Блей. В скута си държеше книга, на малка масичка до него бе поставен фенер с батерия, а краката му бяха завити с одеяло.
Той спокойно вдигна тост с чаша портокалов сок и отпи.
- Здравей.
- Какво правиш, по дяволите? Да не би да чакаш мен?
-Да.
- Какво беше онова в леглото?
- Възглавници и одеялото ми за глава. Хубавичко се пораз-хладих тук. А и книгата си я бива. - Той размаха корицата на „Сезон в чистилището". - Харесвам Доминик Дън. Добър писател. Страхотни очила носи.
(стр. 247-248)
Очакваше всеки момент иззад ъгъла да се появят озъбени добермани.
Но вероятно кучетата още глозгаха костите на последния гост.
(стр. 257)
- Здравей - изписа Джон.
- Здравей.
Джон отстъпи назад, за да му направи път.
-Как си?
- Ще ми се да бях пушач. - Защото така би отложил предстоящото с една цигара време.
- Не искаш такова нещо. Ти мразиш цигарите.
- Може и да преосмисля екстремното си отношение.
(стр. 257-258)
Куин направи бърз преглед наум на възможните отговори: Не, разбира се, че не възнамерявах. Ножът действаше по своя воля. Аз всъщност се опитах да го спра... Не, само исках да го обръсна... Не, не допусках, че прерязването на югуларна вена може да доведе до смърт.
(стр. 259)
- Джон иска да останеш тук.
Куин мигом вдигна очи към краля.
- Какво?
- Чу ме.
- По дяволите. Не можеш да допуснеш такова нещо. Няма начин да остана тук.
Черните вежди на краля се смръщиха.
-Моля?
- Съжалявам. - Куин замълча, напомняйки си, че братът е крал, а това значеше, че може да прави каквото пожелае, например да преименува луната и слънцето, да обяви, че, трябва да бъде поздравяван с палци, заврени в задника... или да прибере под покрива си мърша като Куин.
В света на вампирите думата крал беше еквивалент на неограничени правомощия.
(стр.260-261)
Куин погледна към приятеля си, без намерение да споделя, че ще отиде в затвора и след освобождаването си ще бъде предаден на семейството на Леш, за да бъде наказван до края на дните си.
- Не беше зле.
- Лъжеш.
- Не лъжа.
- Лицето ти е пепеляво.
- Ало, вчера претърпях операция.
- О, моля те. Какво става?
- Да ти кажа честно, нямам представа.
- Виждам на лицето ти гримасата, която правиш, когато мислиш за своя мъж и искаш да го изриташ отзад, но в същото време да го прегърнеш толкова силно, че дъх да не може да си поеме.
(стр. 266)
Но имение в стил „Тюдор", разположено в идеално поддържан двор, не изглеждаше добре с широко отворена входна врата. Все едно дебютантка да изложи на показ сутиена си поради проблеми с гардероба.
(стр. 274)
- Благодаря - каза Куин, докато Ви нанасяше от същия мехлем като преди малко. Прясното мастило изпъкваше върху златистата кожа. - Много благодаря.
- Още не си я видял. Може тук отзад да съм написал „мало-умник".
- Не. Никога не бих се усъмнил в теб. - Куин се ухили.
Вишъс се усмихна леко, а суровото му татуирано лице излъчваше одобрение.
- Ти не си страхливец. Страхливците биват прецакани. Стабилните получават заслуженото.
(стр. 285)
Куин измъкна тънко яке от сака си и беше видно, че се опитваше да се овладее, докато го обличаше. Когато се обърна, характерната тарикатска усмивка се беше върнала на лицето му.
- Вашите желания са заповед за мен, принце мой.
- Не ме наричай така.
На излизане Джон написа съобщение на Блей с надеждата, че той в крайна сметка ще се появи. Може би, ако бъдеше достатъчно тормозен, щеше да се предаде.
- Как да те наричам? - попита Куин и се втурна да отвори вратата с театрален жест. - Би ли предпочел „мон сеньор"?
- Ще престанеш ли?
- Какво ще кажеш за доброто старо „господарю"? - Джон хвърли убийствен поглед през рамо и Куин повдигна рамене. -