Той се приближи и се загледа в дъщеря си. Беше облечена в боди с логото на „Ред Сокс", без съмнение подарък от Ви и/или Бъч, и долната й устничка трепереше.
- Защо плачеш, мъничката ми? - нежно попита той.
Когато Нала протегна ръчички към него, той хвърли поглед към вратата. Бела не стоеше на прага. За щастие, тъй като Зи не искаше никой да види колко е непохватен, докато посяга към легълцето...
Нала пасна съвършено в ръцете му - дупенцето й в едната му длан, а другата крепеше главичката й. Докато я повдигаше от легълцето, си помисли, че тя е учудващо силна и топла, и...
Нала се улови за полото му и се претегли към него - настояваше да е възможно най-близо до баща си... и Зи установи, че да се подчини е учудващо лесно. Когато я взе до гърдите си, тя моментално се притисна до него и се намести удобно.
Колко естествено му се струваше да я държи в ръцете си. Също както и да отиде до люлеещия се стол, да се настани в него и да залюлее и двамата.
Докато се взираше в миглите й, в пухкавите й бузки, в здравата хватка, с която стискаше полото му, Зи си даде сметка колко силно се нуждае тя от него... и то не само от закрилата му. Нуждаеше се и от неговата обич.
- Виждам, че се разбирате чудесно - тихичко се обади Бела от прага.
Зи вдигна поглед.
- Изглежда, че ме харесва.
- Как би могла да не те харесва!
Той отново сведе поглед към дъщеря си и след малко каза:
- Страхотно би било, ако можех да ги махна. Татуировките, де. Но дори и тогава, тя пак ще задава въпроси за лицето ми.
- Тя ще те обича независимо от тях. Вече те обича.
Зи прокара показалец по ръчичката на Нала, погалвайки я, когато тя се сгуши още по-близо до сърцето му и започна да играе на пляс-пляс ръчички с опакото на свободната му ръка.
Зи сам не знаеше откъде дойдоха следващите му думи:
- Ти почти не говори с мен за отвличането.
- Аз... ъъъ... не исках да те разстройвам.
- Често ли се случва да ми спестяваш неща, които се боиш, че ще ме разстроят?
-Не.
- Сигурна ли си?
- Зейдист, ако го правя, то е защото...
- Какъв мъж съм, ако не можеш да разчиташ на мен в миг на нужда.
- Винаги мога да разчитам на теб. Освен това поговорихме за отвличането, малко.
- Малко.
Господи, чувстваше се отвратително заради всичко, което бе принудена да преживее сама, само защото той беше толкова прецакан в главата.
И все пак, когато Бела отново заговори, гласът й бе твърд и уверен:
- Когато става въпрос за отвличането, предпочитам да не знаеш всяка подробност. Не защото се боя, че не си в състояние да го понесеш, а защото не искам да дам на онова копеле повече власт над живота ми, отколкото вече има. - Тя поклати глава. -Отказвам да допусна той да те разстрои, не и ако мога да го избегна. За нищо на света... И щях да постъпя по същия начин, независимо дали си бил травмиран в миналото или не.
Зи издаде неопределен звук, в знак, че я е чул, ала не беше съгласен с нея. Защото искаше да й даде всичко, от което тя се нуждае. Нищо друго не би било достатъчно добро за нея. А ето че миналото му се бе намесило в живота им. И все още го правеше. Господи, как само се бе държал с Нала...
- Мога ли да ти кажа нещо под секрет?
- Разбира се.
- Мери иска бебе.
Зи вдигна поглед.
- Сериозно? Това е страхотно...
- Но създадено по естествен път.
-О!
- Да. Тя не може да има деца, така че Рейдж ще трябва да сподели ложето на една от Избраниците.
Зи поклати глава.
- Никога няма да го направи. За нищо на света не би легнал с друга, освен с Мери.
- И тя това казва. Ала ако не го стори, тя никога няма да държи частица от него в прегръдките си.
Да, защото ин витро оплождането не действаше при вампирите.
- По дяволите.
- Все още не е говорила с Рейдж за това, защото иска първо да изясни собствените си чувства. Споделя с мен, защото иска да сложи ред в обърканите си чувства, без да го измъчва ненужно. Има дни, в които толкова отчаяно иска дете, че й се струва, че може да го приеме, ала друг път не е в състояние да понесе дори мисълта за това и тогава започва да обмисля възможността за осиновяване. Опитвам се да ти кажа, че не можеш да се справиш с всичко, което те измъчва, с помощта на своя партньор. А и не бива. Ти беше до мен след това. До мен си и сега. Никога не съм го поставяла под съмнение. Но това не означава, че трябва да ти разкажа всичко до последната грозна подробност. Изцелението е многопластов процес.
Зи опита да си представи как споделя с Бела абсолютно всичко, което бе изстрадал от ръцете на Господарката... Не... за нищо на света не би сломил сърцето й с разказа за ужасите, които беше преживял.