Това се забелязваше особено ясно, когато беше с Нала. Сега, когато тя посегнеше към китките му, той не ги отдръпваше, а я оставяше да докосва и целува татуировките му. Оставяше я да се катери по покрития му с белези гръб и да потрива личице в неговото. Освен това бе добавил името й върху кожата си, написано с любов под това на Бела.
Личеше си и по това, че кошмарите му бяха спрели. От месеци насам не се бе изправял в леглото ужасен и плувнал в пот.
Личеше си дори в усмивката му - по-честа и по-широка, от-когато и да било.
Внезапно гледката на Зи, прегърнал дъщеря им, се замъгли и сякаш усетил сълзите й, Зи вдигна очи към нея. Продължи да чете, ала на челото му се появи разтревожена бръчка.
Бела му изпрати въздушна целувка и в отговор той потупа леглото до себе си.
- „Така че... си върви по пътя!"" - завърши той, докато Бела се сгушваше до него.
Нала изгука доволно и докосна корицата на книгата, която той бе затворил.
- Добре ли си? - прошепна Зи в ухото на Бела.
В отговор тя сложи ръка на бузата му и долепи устни до неговите.
- Повече от добре.
Докато се целуваха, Нала отново потупа по книжката.
- Сигурна ли си? - настоя Зи.
- О, да.
Нала сграбчи книжката и Зи се ухили широко, подръпвайки я нежно.
- Хей, какви ги вършиш, дребосъче? Още ли искаш? Е, ама ти вече прекаляваш ... о, не... не и треперещата устна... о, не! -Нала се изкикоти. - Страхотно! Искаш още и знаеш, че ще го получиш като направиш номера с устната. Човече, ама ти наистина въртиш баща си на малкия си пръст, а?
Нала изгука доволно, когато татко й отвори книжката и отново зачете с дълбокия си глас.
- „Поздравления! Днес е твоят ден..."
Бела затвори очи, положи глава на рамото на своя хелрен и се заслуша.
От всички места, където е била някога, това бе най-прекрасното. Точно тук. С тях двамата.
Знаеше, че и Зейдист изпитва същото. Знаеше го заради начина, по който ръцете му я търсеха между чаршафите, когато бяха сами и заради всичките часове, които прекарваше с Нала. Знаеше го, защото отново бе започнал да пее и да се боричка с останалите братя, не по време на тренировките, а просто така, на шега. Четеше го в новата му усмивка, усмивка, която не бе виждала преди, и която нямаше търпение отново да види.
То грееше в очите и в сърцето му.
Той беше... щастлив от живота. И с всеки изминал ден ставаше все по-щастлив.
Сякаш прочел мислите й, Зи взе ръката й в силната си длан и лекичко я стисна.
Да, той изпитваше съвсем същото. Това бе и неговото любимо място.
Заслушана в историята, Бела се остави на съня да я унесе, също като Нала, сигурна, че всичко е такова, каквото трябва да бъде.
Техният мъж се бе върнал при тях... и никога нямаше да ги изостави.
ДОСИЕТАТА НА БРАТСТВОТО
Негово кралско височество Рот, син на Рот
Възраст: 343 години
Приет в Братството: Това е дълга история...
Ръст: 2,07 м
Тегло: 124 кг
Цвят на косата: Черна, права, дълга до кръста
Цвят на очите: Светлозелен
Специфични физически белези: Татуировки на двете ръце, описващи кралското му потекло; знакът на Братството върху левия гръден мускул; името ЕЛИЗАБЕТ, вдълбано на Древния език на гърба му.
Забележка: Има слабо зрение - очите му са свръхчувствителни към светлината, по всяка вероятност заради чистокръвното му потекло. Винаги носи тъмни очила.
Предпочитано оръжие: хира шурикен (метателни звезди)
Описание: Висок два метра, Рот беше чист ужас, облечен в кожа. Косата му, дълга и черна, растеше V-образно над челото му. Плътни тъмни очила скриваха очите му, които никой не беше виждал. Раменете му бяха два пъти по-широки, отколкото на повечето мъже. Слице, което беше едновременно аристократично и брутално, той изглеждаше като крал, какъвто бе по рождение, и воин, какъвто го беше направила съдбата. („Тъмна любов", стр. 13)
Обвързан с: Елизабет Ан Рандъл
Лични въпроси (отговорите са дадени от Рот):
Последният филм, който гледа: „Кюфтета" (по вина на Рейдж)
Последната книга, която прочете: „Лека нощ, луна" от Марга-рет Уайз Браун (на Нала)
Последният сериал, който гледа: „Офисът" (любимият ми сериал)
Последната игра, която игра: МОНОПОЛИ