Аж. P.: Мога ли да бъда откровена с теб?
Pom: Не те съветвам да опитваш нещо друго. Защото ще го усетя по миризмата ти.
Дж. P.: Имаш право. Ъъъ... Учудвам се, че имаш търпение за това. Да ходиш на риба, искам да кажа.
Pom: (свива рамене) Не е въпрос на търпение. Действа ми успокояващо. И не, нямам намерение да се захвана с йога. Рейдж е по тая част.
Аж. P.: Той още ли практикува йога?
Pom: Аха, все още се усуква в един милион безумни пози. Заклевам се, това копеле сякаш е направено от гума.
Аж. P.: Като стана дума за Рейдж и Мери, вярно ли е това, което чувам?
Pom: Осиновяването? Аха. Когато Нала се роди, нещо в тях сякаш прещрака и те си казаха: „И ние искаме бебе".
Аж. P.: Колко време ще отнеме? И откъде ще го вземат?
Pom: Ще научиш, когато го направят. Но няма да стане веднага.
Аж. P.: Е, радвам се за тях. (За известно време се възцарява мълчание; Рот издърпва въдицата си и мята кукичката в друга част на потока.) Ами ти искаш ли...
Pom: Не. Все още не съм готов за деца. След всичко, което Бела трябваше да преживее... (Той поклаща глава.) Не., И преди да си ме попитала, Бет е съгласна с мен. Макар да мисля, че след време и тя ще поиска дете. Да се надяваме, че няма да е много скоро. Все пак, тя все още не е минала през първия си период на нужда, така че още е рано да го мисля.
Дж. P.: Предполагам, че искаш да сменя темата?
Pom: Ти решаваш. Можеш да ме попиташ каквото си искаш.
Което не значи, че ще ти отговоря. (Поглежда ме през рамо и ми се усмихва.) Но нали си ме знаеш.
Дж. P.: (смеейки се) Да, наясно съм как стоят нещата. Е, добре, нека те попитам за тази история с Фюри и Избраниците. Какво мислиш за промените, които той трябваше да направи?
Pom: Човече... страшно ме впечатли. Сериозно. И не само заради онова със Скрайб Върджин. Имаше един период, в който наистина си мислех, че ще го изгубим.
Дж. P.: (мислейки си за Фюри и хероина) Така си е.
Pom: Да. (Нова пауза, през която го гледам как размахва ръка,ту напред, ту назад. Кордата издава много приятен звук, докато просвистява в свежия горски въздух, все едно диша.) Да. Както и да е, ето защо сме тук, в хижата на Рив. С Бет идваме на всеки две седмици, за да се срещнем с Фюри и Директрис и да проверим дали с Избраниците всичко е наред. Исусе, можеш ли да си представиш колко интензивен е този преход за тях? От пълно уединение до свободата да познаят свят, за който само са чели.
Дж. P.: Не, май не мога.
Pom: Фюри е просто фантастичен в общуването с тях, сякаш само за една нощ те се превърнаха в негови дъщери. А и те го обичат. Той е съвършеният Примейл, а Кормия им е като по-голяма сестра. Тъй като е имала повече време да се пригоди, тя много им помага. Наистина се радвам, че нещата се развиха така.
Дж. P.: Като заговорихме за родители и деца, как е животът в имението след раждането на Нала?
Pom: Честно? Това хлапе е истинска дива. До един ни върти на малкия си пръст. Оня ден работех на бюрото си, а Бела се разхождаше из имението с нея... прави го, защо-то напоследък Нала спи само ако е в движение. Както и да е, Бела се появи в кабинета ми и започна да обикаля напред-назад. Нала беше сложила глава на рамото на майка си и спеше като къпана... между другото, това хлапе има мигли по-дълги от ръката ти. Та значи Бела най-сетне решава да поседне на дивана и да си почине за мъничко... точно две секунди по-късно - не се майтапя! - Нала отваря очи и започва да негодува.
Лж. P.: Горката!
Pom: Говориш за Бела, нали?
Лж. P.: Аха!
Pom: (през смях) И тогава аз взех Нала на ръце. Бела ми дава да го правя. (Изрича го с неприкрита гордост.) Започнах да я разхождам наоколо без да я изпусна.
Дж P.: (прикривайки усмивката си) Разбира се, че не си я изпуснал.
Pom: И тя отново заспа. (Той ми хвърля сериозен поглед през рамо.) Нали знаеш, че децата заспиват само ако ти имат доверие и се чувстват в безопасност.
Дж. P.: (меко) Всеки би се чувствал в безопасност с теб.
Pom: (извръщайки бързо поглед) Та така. Хлапето е истинско съкровище. Зи все още се чувства малко неловко с нея... мисля, че е понеже се бои да не я счупи, а*не защото не я обича. Рейдж я държи като чувал с картофи и я мъкне навсякъде, където му щукне, което страшно й харесва. На Фюри му идва отвътре. Както и на Бъч.
Дж. P.: Ами Вишъс?
Pom: Хм. Мисля, че се притеснява от нея. Но пък й направи кама. (Рот се засмива.) Опасен тип. Що за смахнато копеле прави кама за едно бебе?
Дж. P.: Но се обзалагам, че е прекрасна.
Pom: И още как! Инкрустира... (Кралят млъква за малко и подръпва въдицата, сякаш мисли, че нещо се е уловило.) Инкрустира дръжката с диаманти. Три дена работи над нея. Казва, че е за времето, когато започне да ходи по срещи.