Дж. P.: (през смях) Бас държа.
Pom: Ама може и труда му да е напразен. Зейдист казва, че тя няма да ходи по срещи. Никога.
Дж. P.: Хубава работа!
Pom: Аха. Малкото момиченце на Зи? Искаш да я изведеш на среща? Едва ли.
Дж. P.: Мисля да пасувам.
Pom: И аз така бих направил. Харесвам си топките там, къде-
то са, ако нямаш нищо против.
Дж P.: (след нова пауза) Може ли да попитам за Тор?
Pom: Предполагах, че ще го направиш.
Дж P.: (изчаква да види дали ще каже още нещо) Е, питам те за него.
Pom: (подразнен) Виж, какво искаш да ти кажа? Отиде в гората, за да умре. Ласитър го върна обратно при онези, които ежедневно му напомнят за мъртвата му шелан. Нуждае се от кръв и, разбира се, отказва да пие. Не че го виня - той е изнемощял и гневен, и иска единствено да умре. Това мога да ти кажа за него.
Дж P.: (давайки си сметка, че е добре да не задълбава повече) Какво е усещането Ласитър да е наблизо?
Pom: (той се изсмива рязко) Този ангел си го бива. Не ме драз
ни чак толкова и мисля, че той го знае. Веднъж го простреляха заради мен.
Дж P.: Чух за това. Имаш ли чувството, че си му задължен?
Pom: Да.
Дж P.: Двамата с Ви не се погаждат особено.
Pom: Така е. (засмива се) Това си струва да се види. Когато
са в една стая, е като да гледаш два питбула, затворени в една клетка. И преди да си ме попитала - не, не знам всички подробности и нямам намерение да си навирам носа.
Дж. P.: Като заговорихме за подробности... за глимерата...
Pom: По дяволите, защо държиш да съсипеш една чудесна ве
чер?
Дж. P.: Исках само да те попитам какво мислиш за назначението на Ривендж за лийдайър на Съвета на принцепсите.
Pom: (през гръмогласен смях) Е, след този въпрос няма как да ти се сърдя. Човече, ама че беше забавно. На кого, по дяволите, би му минало през ума, че може да се случи нещо такова? Един симпат! Начело на група тесногръди, изпълнени с предразсъдъци копелета. А те и представа си нямат за истинската му същност. Освен това Рив е на моя страна в зараждащото се гражданско неподчинение, което се опитват да ми спретнат след всички тези нападения на лесъри. А току-що си избраха за лидер някой, според когото аристократите са също толкова налудничави и вредни за расата, за колкото ги смятам и аз.
Дж. P.: Ала имаш ли му доверие?
Pom: Дотолкова, доколкото мога да имам доверие на някой, който не е Бет или член на Братството.
Дж. P.: Значи това, че е наполовина симпат...
Pom: Чакай малко. Той е симпат. Това, че кръвта му е смесена, е без значение. Имаш ли дори малко от тази гадост във вените си, значи си симпат. Точно затова създадоха онази колония там на север. Те са опасни.
Дж. P.: Ето защо те попитах дали му имаш доверие. Мислех, че те всички са социопати.
Pom: Така е, и той също е такъв. Работата е там, че със симпатите едно е абсолютно сигурно - винаги можеш да разчиташ, че се ръководят единствено от личния си интерес. Рив обича сестра си, а тя е омъжена за един от братята. Следователно Рив никога няма да стори нещо, с което да навреди на тях или на мен. И това важи във всичко.
Дж. P.: Смяташ ли, че глимерата представлява заплаха за теб като крал?
Pom: Виж сега, ще бъда съвсем откровен. Не ги харесвам и никога не съм ги харесвал, но това не означава, че ги искам мъртви. В момента те са разпокъсани, далеч от Колдуел и в редиците им цари хаос. Колкото по-дълго продължава това, толкова по-добре за мен, защото ми дава възможността да взема здраво юздите в ръце и да се опитам да покажа на расата си как да се справим. Докато имам солидна подкрепа сред цивилните вампири, всичко ще е наред. А и няма какво да се залъгваме - глимерата открай време е ексклузивно, затворено общество, така че обикновените вампири не изпитват особена преданост към тях.
Дж. P.: Как виждаш бъдещето?
Pom: Различно. Фюри е абсолютно прав - ако искаме да оцелеем, трябва да се адаптираме. Старите правила чисто и просто ни убиват. Вече забраних робството със закон. В момента променям правилата за войниците и Братството. Избраниците бяха освободени. Но все още има поне сто неща, които трябва да премисля, преправя, променя.
Дж. P.: Като стана дума за Братството... означава ли това, че Блей и Куин могат да станат част от него?
Pom: При положение че се сдобият с достатъчно опит и успеят да достигнат това ниво. Летвата за влизане в Братството ще бъде поставена изключително високо, що се отнася до умения. Вече няма да се влиза с това каква кръв тече във вените ти, а с това как се биеш. Смятам да премахна и други ограничения. Например фактът, че Куин е личен телохранител на Джон в миналото би го дисквалифицирал, но не и днес. Дж. P.: Учудвам се, че допускаш него и Блей в имението. Учудва ме и ме радва.