Резюме
В първата книга от поредицата, Рот, невъзцарил се крал на вампирите и последният чистокръвен вампир на земята, с неохота се нагърбва да помогне на една жена полувампир да премине през преобразяването си. Бет Рандъл дори не подозира за вампирското си потекло и се съпротивлява както срещу истината за себе си, така и срещу привличането, което изпитва към чернокосия непознат, който се появява в живота й.
Първо изречение: „Дариъс огледа клуба и полуголите тела на претъпкания дансинг."
Последно изречение: „Моля ви, господа - каза икономът. - Никакво хвърляне на ленените салфетки. Някой иска ли праскови?"
Издадена: септември 2005 г
Обем: 393 стр.
Първа чернова написана: септември-ноември 2004 г.
Коментари на авторката
„Тъмна любов" си остава книгата, с която се гордея най-много. Според мен ритъмът, с който се развива действието, е точно какъвто трябва да бъде и именно в тази книга открих своя глас. Разбира се, написването й здравата ми взе страха, защо-то беше огромна промяна за мен като автор. Огромна. Никога дотогава не бях използвала няколко различни гледни точки и сюжетни линии, нито пък бях писала поредица, да не говорим пък за създаването на цял нов свят. Представа си нямах какво правя, когато ставаше дума за... ами, май за почти всичко в историята. Въпреки че „Тъмна любов" беше петата ми издадена книга, тя бе толкова различна от написаните преди нея, че беше като да започна от начало.
А и преди това по никакъв начин не можех да се нарека експерт.
Първите ми четири книги бяха съвременни любовни романи. Издадени под името Джесика Бърд, те бяха плод на години страстно четене на книгите на „Арлекин". Както и на факта, че съм писателка по рождение. То е част от природата ми, нещо, което трябва да правя, ако искам да бъда щастлива... и да запазя здравия си разсъдък. Но това е друга сага.
Книгите на Джесика Бърд написах с удоволствие, ала договорът ми не беше подновен... което означаваше, че вече нямам издател. Знаех, че трябва да променя посоката, ако исках да имам работа, затова се пробвах в няколко различни жанра. Опитах идея за любовен съспенс, но материалът не беше достатъчно добър. Обмислях да се захвана с чиклит... само че това не бяха книгите, които самата аз чета, може би защото тази тема не е по моята част. Мина ми през ума да продължа да пиша съвременни любовни романи и да се опитам да си намеря друг издател, макар да ми беше ясно, че е малко вероятно това да се случи.
И тогава, в най-мрачния ми час, когато в мозъка ми нямаше нищо особено свежо и интересно, ако не се брои настойчивата мисъл, че ако не се преоткрия като писател, с мен е свършено... тогава се появи Рот. Въпреки че открай време бях фен на хорър жанра, и през ум не ми беше минавало да се пробвам в писането на паранормални любовни романи. А ето че изведнъж цял тон мъжки вампири изпълниха главата ми и братята занапираха да излязат така, сякаш бяха заключени в горяща къща.
Добре. Да видим сега. Хорър + любовна история + еротика + фентъзи + хип-хоп. Добавете известна доза кожени дрехи и „Татуировки в Маями", разбъркайте с бейзболна бухалка и железен лост, поръсете малко талк и го поднесете върху горещо канапе от Света-Дево-Марийо-това-трябва-да-сработи-иначе-ще-работя-като-адвокат-до-края-на-дните-си.
Никакъв проблем.
„По дяволите - помня, че си помислих, - защо не пия алкохол? Или поне да ядях шоколад!”
С което стигаме до първото ми правило за всеки писател: искате ли да оцелеете, никога не забравяйте за PR-a и тук не говоря за пиар.
Постоянство и Разнообразие/Промяна. Ако ръкописите ви не се продават, ако не получавате добри отзиви от агенти и издатели, опитайте нещо друго - нов глас, нов поджанр или дори нов жанр. Не се отказвайте. Опитвайте отново и отново. Търсете нови възможности, които ви се струват интересни. Поемете по нов път.
Единствено това ме спаси.
Което не означава, че моето собствено преоткриване беше забавно. Когато се залових с историята за Рот и пробните глави, бях изпълнена с необикновено вдъхновение, ала едновременно с това не знаех откъде да започна. Всичко, което имах, бе истинска бъркотия от идеи в главата си, изгарящата паника, че никой няма да разбере поредицата, още по-малко пък ще я купи, както и почти пълната увереност, че просто няма как да се справя с нещо толкова сложно и взаимосвързано като света на Братството.
Усещането беше горе-долу като да се опиташ да подкараш самолет, когато едва се справяш и с карането на колело.
Докато се взирах в празния монитор на компютъра пред себе си, осъзнах, че трябва да потисна притесненията си, и понеже да си напъхам главата в някое менгеме не беше приложимо на практика, сключих сделка със себе си - ще напиша историята, която се върти в главата ми, точно така, както я виждам, и ще го направя за себе си и за никой друг. Няма да допусна да ми се пречкат мисли от рода на „това не можеш да направиш", „това е против правилата" или пък „по-добре заложи на сигурното". Онова, което виждах в ума си, щеше да се пренесе върху белия лист.