Правило номер две? Пишете без страх.
Вземете идеята си и я пресъздайте възможно най-точно. Когато по-късно редактирате, винаги е по-лесно да направите крачка назад, отколкото да се опитате да стигнете по-далеч, пък и смятам, че колкото по-дръзки сте в първата чернова, толкова по-вероятно е да останете верни на идеята в главата си.
Така че, да, такъв беше планът и от взетото решение определено се почувствах много по-добре. Само дето изведнъж изникна проблем.
Как щях да се справя с осъществяването на плана?
При всичко, което виждах в ума си, многобройните гледни точки и сюжетни линии, ето че не знаех как да оформя историята. След известно време крачене напред-назад в опит да успокоя надигащата се паника, в крайна сметка прибегнах до юридическото си образование. Докато следва право, човек учи, като прави съкратени, ала въпреки това обемисти изложения на материала, преподаден в часовете. Докато сложите всичко на мястото му, установявате, че сте усвоили материала, така че ползата всъщност идва от самия процес, а не толкова от крайния резултат.
Умението да нахвърлям планове беше и продължава да е най-важният инструмент, който използвам в писането си.
Преди поредицата за Братството започвах с подробно резюме на историята, за да дам на издателя,си представа какво се опитвам да направя. По-голямата част от измислянето правех, докато пишех самия роман... което беше адски неефективно и мъничко опасно. Например, случваше се да поставя някой герой или героиня в емоционални състояния, които просто не ставаха, или пък да объркам мотивацията и вътрешните им конфликти, или пък да изгубя инерцията на книгата... понякога -всичко това едновременно. Вярно, в крайна сметка успявах да оправя положението, но в процеса изхвърлях купища страници и създавах ненужни главоболия на редактора си. На всичкото отгоре, заради цялата тази борба, невинаги правех най-добрия избор, тъй като мозъкът ми отказваше да действа насред цялата тази бъркотия и липса на яснота.
Третото ми най-важно правило е следствие от второто и е принципът, залегнал в основата на всичко, което правя като автор: Бъдете господар на работата си.
И не си мислете, че ще ви бъде лесно.
Не разчитайте на редактора, на агента си или на своя партньор критик да забележат и решат проблемите ви със сюжета, героите, темпото, контекста, номерирането на страниците или който и да било от хилядите проблеми, които ще срещнете, ко-гато пишете книга. Развивайте уменията си на критик с всички книги, които четете, както добрите, така и лошите. Запитайте се кое става и кое - не? Запознайте се с основните наръчници по писане на книги, като „Сюжетът" от Робърт Маккий, „Как да напишем първия си успешен роман" от Доналд Маас и „Дневникът на писателя" от Кристофър Воуглър. Говорете с други писатели за техните книги и за това как те пишат.
След това, когато се върнете към вашите произведения, подходете към тях сякаш сте обучаващ офицер в армията, който има насреща си цяла рота недисциплинирани, мързеливи мър-лячи. За мен да бъда мила към малкия, чувствителен човек на изкуството в себе си и да го поя със сладък нектар от хвалебствия, е най-сигурният начин книгите ми да станат скучни и посредствени. Дисциплина и точна преценка на силните и слабите ми страни като писател са единственото, което действа при мен. Егото никога не е било мой приятел.
Но да се върна на „Тъмна любов" и планирането на книгата. Образите в главата ми бяха толкова ясни и настойчиви, че ми отне само две седмици да нахвърлям в основни линии сюжета и законите, на които се подчиняваше този нов свят (както и първите шейсет и девет страници от книгата). Разбира се, през тези две седмици почти не спах, нито почивах. Бях напълно повлечена от инерцията на всичко това и изобщо не исках да забавям темпото.
И до днес не искам.
А когато най-сетне извадих на бял свят всичко, което виждах в главата си... установих, че нахвърляната в най-общи линии история е дълга цели четирийсет и четири страници. Бях поразена. Рекордът ми дотогава? Не повече от десет страници.
Притеснявах се обаче, че когато агентът ми се опита да продаде идеята ми, издателствата няма да я прочетат докрай. Ако вече имате издадена книга, обикновено продавате следващите на доверие, с три примерни глави и резюме на историята, ала аЗ имах чувството, че им предавам... ами, цялата книга. Разбира се, това си имаше и положителна страна. Вече знаех какво искам да направя и как ще се развие всеки от героите ми. В процеса на работа бях свършила всичкото измисляне и прена-реждане и установих, че да променя няколко абзаца в-резюмето е неимоверно по-лесно от това да изтрия цели глави и да поставя съвършено нови на тяхно място, докато пиша самата книга.