За щастие, предложението за поредицата беше купено (от най-невероятната редакторка, с която съм работила някога) -знаех, че съм си осигурила написването на поне три книги. Бях страшно развълнувана, ала едновременно с това и ужасена, за-щото не бях сигурна дали ще се справя. Разбира се, веднага си казах, че прекрасното ми гигантско резюме е моят спасител. Докато имах него, всичко щеше да е наред. Трябваше само да седна пред клавиатурата.
Как ли пък не!
Написването на книгата се оказа далеч по-сложно, отколкото си бях представяла, по ред причини.
За мен едно от най-големите предизвикателства на „Тъмна любов" бе как да се справя с различните сюжетни линии и гледни точки. В книгата, поне според мен, има три основни сюжетни линии: тази на Рот и Бет, тази на господин X. и Били Ридъл, и тази на Бъч. Всяка от тях разкрива различен аспект от света на вампирите и дава на читателя възможност да надникне в него, да научи повече за тяхната раса, за тайната им война с Обществото на лесърите и за съществуването им, незабелязвано от хората. Което не е никак малко. И за да се усложни още повече положението, тези сюжетни линии са представени на читателя от името на поне осем различни герои.
Толкова много неща, с които да се оправям и за които да мисля.
Толкова много неща, които да развивам от глава на глава.
Правило номер четири? Сюжетните линии са като акули -престанат ли да се движат, умират.
При толкова много неща, които се случват, да се постигне подходящото темпо е от решаващо значение. Ако исках да успея като писател, трябваше да се погрижа сюжетните линии да се развиват - докато се опитвах да покажа как Рот и Бет постепенно се сближават, както физически, така и емоционално, трябваше да държа под око и разследването на Бъч и Хосе де ла Крус, което въведе Бъч в света на Братството и едновременно с това държеше читателя в течение на гнусните деяния на господин X. В същото време трябваше да представя и останалите братя, да обрисувам в общи линии войната им с лесърите, както и да разпъна червения килим за Скрайб Върджин и да опиша света от Другата страна.
И трябваше да го сторя, без от това да пострада свързаността между сцените, като много внимавах чувствата да си останат реалистични и добре обрисувани, без обаче да затъвам в мелодрама.
Ето ви още един пример. Бъч щеше да бъде приет в Братството и това щеше да стане благодарение на връзката му с Рот. Освен това щеше да се събере с Мариса. Чудесно. Супер. Само така. Само че има един малък проблем - как да преплета неговите сцени с любовната история на Бет и Рот, като в същото време разкажа на читателя за господин X. и Обществото на ле-сърите, без книгата да стане накъсана и неразбираема.
Освен това отделните сюжетни линии трябваше да достигнат кулминационната си точка (в емоционалния смисъл на думата) в правилната последователност. Историята на Бет и Рот трябваше да има най-динамичният завършек... и ако се съдеше по образите в главата ми, те определено щяха да го получат. Ала сюжетните линии на Бъч и на господин X. и Били Ридъл също трябваше да получат своята развръзка... но само по начин, от който да не пострада драмата на Бет и Рот.
Дупка. В мозъка.
Лекарството? Правило номер пет, което произлиза директно от правило номер три (бъдете господар на работата си): Не си жалете потта.
След като написах първата чернова, препрочитах цялата книга отново и отново, и отново, и отново. След което изчаках да мине една седмица и я прочетох още веднъж. Прекарах часове в пренареждане на отделни откъси и глави, в шлифоване на повествованието и диалога, за да съм сигурна, че книгата не казва, а показва.
И дори когато прочетох коректурите (което е последният етап от процеса на издаване), пак открих неща, които бих искала да променя. Книгата има своите силни и слаби страни, също както и останалите, ала докато пишех „Тъмна любов" научих страшно много. Нещо, от което определено щях да имам нужда за следващите книги от поредицата.