Ала стига технически подробности, нека се върнем на Краля и Бет...
Рот бе първият от братята, който се появи в главата ми, и именно той ме въведе в света на Братството на черния кинжал. Онова, което най-много харесвам у него, се съдържа в едно изречение в началото на „Тъмна любов":
С лице, което беше едновременно аристократично и брутално, той изглеждаше като крал, какъвто бе по рождение, и воин,какъвто го беше направила съдбата.
(„Тъмна любов", стр. 13)
Обожавам тази комбинация (аристократ по рождение, който в същото време е и воин) и съм убедена, че той е съвършеният водач за вампирите - силен, безмилостен, когато се налага, надарен както със здрав разум, така и със страст. Трябваше само да си отвори очите и да види, че може да застане начело на своята раса.
И Бет бе тази, която му помогна да го стори.
Бет беше и все още е съвършената партньорка за Рот. Тя е решителна, сърдечна и не се бои да отстоява своето пред него. Динамиката помежду им е показана съвършено в една от любимите ми техни сцени. Двамата разговарят за това какво мисли той за начина, по който родителите му са били убити пред очите му. Рот се обвинява, че не ги е спасил, макар тогава да е бил просто слабоват претранс, така че не е можел да стори кой знае какво. На Бет й кипва и най-безцеремонно му се накарва, задето е толкова строг към себе си... нещо, което той определено има нужда да чуе, макар и очевидно да не е готов да го приеме. Страшно ми харесва това, че тя не се бои да каже какво мисли, дори в неговото изключително внушително присъствие. А Рот, въпреки че не е съгласен с нея, я обиква още по-силно. Когато гневът й отшумява, следва неловка сцена:
О, по дяволите. Оплеска всичко. Той разкри душата си пред нея, а тя му крещи и го кара да се срамува. Идеалният начин да насърчи близостта им, няма що.
- Рот, извинявай, не трябваше...
Той я прекъсна. Лицето и гласът му бяха твърди като камък.
- Никой никога не ми е говорил като теб.
Мамка му.
- Наистина съжалявам. Не мога да разбера защо...
Рот я придърпа към себе си и я прегърна силно. Отново й заговори на Древния език. Когато я пусна, завърши монолога си с нещо, което й прозвуча като лийлан.
- Това да не е „кучка" на вампирски?
(„Тъмна любов", стр. 238)
Работата е там, че за Рот силата е от първостепенно значение и това, че Бет може да отстоява своето, ги прави равни. Уважението му към нея е също толкова важно, колкото и любовта му, а тя заслужава и двете.
Друга от любимите ми сцени в книгата е, когато Бет излиза от подземната спалня на Рот в къщата на Дариъс, след като току-що е преминала през своето преобразяване. Не е сигурна как Рот ще се държи с нея пред братята и когато влиза в трапезарията, където са се събрали останалите воини, е готова да бъде по-сдържана. Оказва се, че Рот няма нищо против публичните демонстрации на обич и я прегръща пред смаяните погледи на цялото Братство, никой от които досега не го е виждал с жена. След като им обяснява на Древния език какво означава тя за него, той излиза от стаята, за да й донесе бекона и шоколада, за които тя умира, а братята я поздравят по много специален начин:
Чу се висок, стържещ звук от петте стола, които се дръпнаха назад. Мъжете се изправиха едновременно. И тръгнаха към нея.
Тя погледна в лицата на двамата, които познаваше, но изражението им не я окуражи.
След това видя ножовете им.
С метално свистене пет черни кинжала напуснаха ножниците си.
Тя трескаво отскочи назад и се опита да се предпази с ръце. Блъсна се в стената и тъкмо щеше да изкрещи, за да извика Рот, когато мъжете коленичиха в кръг около нея. Като че ли го бяха репетирали, всички в синхрон забиха кинжалите си в пода и сведоха глави. Звукът от забилата се в дървото стомана прозвуча едновременно като обет и боен вик.
Дръжките на кинжалите вибрираха.
Рап музиката продължаваше да кънти.
Изглежда, че чакаха тя да реагира по някакъв начин.
- Ммм. Благодаря ви - каза Бет.
Мъжете вдигнаха глави. На изсечените им като с длето лица беше изписана дълбока почит. Дори лицето на вампира с белега показваше уважение.
Рот се появи с пластмасова бутилка шоколадов сироп.
- Беконът ще пристигне всеки момент - усмихна се той. - Ей, те определено те харесаха.
- Слава богу - прошепна тя, гледайки към кинжалите.
(„Тъмна любов", стр. 272)
Тук братята поздравяват новата си кралица, макар Бет да не подозира каква роля ще играе за в бъдеще. Така че тази нощ всъщност тя минава през две преобразявания - превръща се във вампир, а след това е приета в затворения свят на Братството и на Рот и то като негова лийлан.