Една от най-еротичните сцени в книгата? Ако не броим първия път, когато са заедно, смятам, че е когато имат среща в къщата на Дариъс. Вечерта не започва добре (не на последно място понеже Рот се сдърпва с Тор, при което Тор му излиза с култовото „Между другото, имаш готин костюм..."). Все пак, времето, което двамата прекарват заедно, завършва с... ами с това как Рот й обяснява колко много обича праскови. От мрачна и напрегната, атмосферата става чувствена:
Бет се наведе напред, отвори уста и пое с устни цялата ягода. Ноздрите на Рот се разшириха, докато я наблюдаваше как я захапва. Няколко капки от сладкия сок потекоха по брадичката й и дъхът му секна.
- Искам да го избърша - прошепна той. Пресегна се и хвана брадичката й. След това взе салфетката си.
Тя постави ръката си върху неговата.
- Направи го с устните си.
В помещението се разнесе нисък гръден звук.
Рот се наведе към нея и наклони главата си на една страна. Когато отвори устата си и езикът му се показа, тя зърна кучешките му зъби. Той облиза сока и се отдръпна.
Погледна я. Тя отвърна на погледа му. Пламъкът на свещите затрептя.
- Ела с мен - каза той и й подаде ръката си.
(„Тъмна любов", стр. 196)
Най-трогателната сцена? За мен това е сцената в клиниката на Хавърс в края на книгата. Рот все още е крайно немощен, след като е бил прострелян в стомаха. Той току-що е излязъл от кома и Бет отчаяно се опитва да го разбере, защото той е пре-възбуден и разстроен, и му е трудно да говори. Тя го пита дали се нуждае от лекар, от нещо за хапване или за пиене, от кръв, ала не от това има нужда той:
Очите му се спряха на сплетените им ръце и отново се върнаха към лицето й. Пак погледна към ръцете им, после към лицето й.
- Искаш мен? - прошепна тя. - Имаш нужда от мен?
Той стисна ръката й и не я пусна.
- О, Рот... Твоя съм. Заедно сме, любов моя.
Сълзите бликнаха от очите му, гърдите му се тресяха от хли-пането, дишането му беше неравномерно и мъчително. Тя взе лицето му в ръцете си, опитвайки се да го успокои.
- Няма нищо. Никъде няма да ходя. Няма да те оставя. Обещавам ти. О, любов моя...
Накрая той се поуспокои. Сълзите намаляха. От устата му излязоха хриптящи звуци.
- Какво казваш? - Тя се наведе към него.
- Исках да... те спася.
- Направи го, Рот, спаси ме.
Устните му потрепериха.
- Обичам... те.
Тя го целуна леко по устата.
- И аз те обичам.
- Ти. Върви. Спи. Сега.
След това затвори очи от изтощение.
Погледът й се премрежи. Тя постави ръка на устата си и на лицето й трепна усмивка. Нейният прекрасен воин се беше завърнал. И се опитваше да й дава нареждания от болничното си легло.
(„Тъмна любов", стр. 352)
Смятам, че това казва всичко. Затова мисля да спра дотук. „Тъмна любов" беше стартовата площадка за всички братя, не само за Рот и Бет. Още тогава бях съвсем наясно какво очаква и седмината от Братството, както и кой друг ще се присъедини към редиците им. Както и при всички други книги, и в „Тъмна любов" бе положено началото на сюжетни линии, които щяха да чакат години, докато видят бял свят. Това не се дължеше на някаква проява на гениалност от моя страна, а защото в главата ми бяха изникнали сцени, времето за които щеше да настъпи доста по-късно.
Както казах, книгата с историята на Рот е тази, с която най-много се гордея. Тя бе съвършено ново начало и то такова, което за първи път в живота ми отговаряше напълно на онова, което виждах в ума си. Наистина ще остана изумена,,ако някога отново направя нещо такова и се справя толкова успешно, колкото първия път. Рот представляваше кардинална промяна на тематиката, звученето и начина на разказване, която постави на сериозно изпитание писателската ми техника... и се роди по време, когато на практика бях останала без работа.
Изпитвам огромна благодарност към Рот, задето реши да се отбие и доведе и братята със себе си. Книгата му е посветена на него... и то напълно основателно.
Рейдж, син на Торчьр известен още като Холивуд
Възраст: 165 години
Влиза В Братството: 1898 г.
Ръст: 2,05 м
Тегло: 126 кг
Цвят на косата: Руса
Цвят на очите: Ярко синьозелени
Специфични физически Белези: Многоцветна татуировка на дра-кон, изрисувана върху целия му гръб; знакът на Братството върху левия гръден мускул; името МЕРИ МАДОНА, вдълбано на Древния език върху раменете и гърба му.
Забележка: В него се крие звяр, който излиза на повърхността, когато Рейдж е под напрежение. Това е наказание, наложено от Скрайб Върджин, което той избира да задържи завинаги, за да спаси Мери. Сега Рейдж е в състояние да упражнява известен контрол над другото си аз, което е укротено от неговата шелан.