Най-романтичното нещо, което тя е направила за теб: Начинът, по който ми благодари за розата.
Какво би променил у нея: Нищо, с изключение на вкуса й за филми! МИЛИ БОЖЕ! Честна дума, тази жена би изгледала всичко, което й попадне, стига да е със субтитри. Опитвам се да почна да харесвам филмите, по които тя си пада, честна дума... ама никак не е лесно. Но разбирам какво има предвид. След като изгледам нещо, което тя харесва, имам нужда да си оправя вкуса в устата с малка доза Брус Уилис или пък като още веднъж си пусна „Суперяки".
Най-добър приятел (ако не се брои твоята шелан): Бъч/Ви
Кога за последен път плака: Този следобед. Имах чувството, че „Едит Пиаф: Животът в розово" никога няма да свърши.
Кога за последен път се смя: Докато ядях. Бъч ни направи палачинки и само да бяхте зърнали отнякъде лицето на Фриц при вида на бъркотията, която Бъч беше оставил след себе си. Страшно го бива пред печката (макар да не може да се мери с Ви), обаче момчето изобщо не знае какво означава да почистваш след себе си. В кухнята не просто цареше бъркотия... тя сякаш беше осквернена или нещо такова. Е, ние тримата помогнахме с раз-требването, заедно с няколко догена, които, след като Фриц се съвзе от първоначалния си шок, си прекараха страхотно. Догените обожават да чистят така, както аз обожавам да ям.
Интервю на Дж. P. с Рейдж
На другия ден след интервюто ми с Рот в онзи поток, си тръгнах от къщата на Ривендж към пет часа следобед. Бях доволна, че останах да пренощувам там. Рот, Бет, Фюри и Кормия, както и Избраниците, се оказаха чудесна компания и след като си бъбрихме часове наред, спах като къпана... доказателство, че както обикновено кралят беше прав: интервютата ми с останалите братя щяха да са по-сполучливи, тъй като нямаше да съм полумъртва заради пътуването.
Връщането от Адирондак до Колдуел беше прелестно. Северното шосе е едно от любимите ми пътища, с начина, по който прекосява планината, където прекарвах летата си като дете. Листата току-що бяха преминали есенната си кулминация и назъбените върхари от двете страни на пътя, по който карах, все още се къпеха в алени, златисти и зелени багри, които искряха като скъпоценни камъни под лъчите на залязващото слънце.
Докато се носех напред във взетата под наем кола, си мислех колко различни бяха братята днес, в сравнение с онова, което бяха преди три есени, когато започнаха техните истории. Искам да кажа... понесоха толкова загуби, но и спечелиха много. Преживяха възходи и падения. Припомних си онази първа среща в „Тъмна любов", когато са във всекидневната на Дариъс малко след смъртта му, а след това ги видях как излизат от гората, за да си върнат Фюри в края на „Свещена любов". Толкова много промени - както за добро, така и за лошо.
Срещам се с Фриц на паркинга на хотел „Мариот" в Олбъни. Той ме очаква с мерцедес „S550" и след като заключвам взетия под наем форд, се настанявам на задната седалка на луксозната кола и икономът подкарва на юг. Пътуването продължава поне един час, през който установявам, че Фриц е доста приказлив и също така, че гласът му наистина ми харесва - с лек акцент, като този на Мариса, и с жизнерадостен ритъм, като концерт от Моцарт.
Разбирам, че приближаваме имението, когато той вдига преградата между предните и задните седалки, така че трябва да продължим разговора си с помощта на звуковата уредба в колата.
Когато най-сетне спираме пред имението, вече е започнало да се стъмва. За щастие дворът е осветен, така че когато Фриц отново сваля преградата, виждам всичко съвсем ясно. Той паркира между аудито на Бет и стоманеносивото порше „911 Карера" на Зи. От другата страна на поршето е паркиран черен хамър, който не разпознавам и по който няма нито един сантиметър хром -даже джантите са черни. И без Фриц да ми казва се досещам, че трябва да е на Куин. Колата си я бива и без съмнение е страшно полезна в битките, обаче е истинска срамота, че оставя въглероден отпечатък голям колкото този на динозавър.
Фриц потвърждава неизреченото ми предположение за това чий е хамърът и докато минаваме покрай него, забелязвам вдлъбнатина върху чисто новия капак... вдлъбнатина с размерите на човешко тяло. Бързо подушване и ето че усещам сладкия дъх на бебешка пудра. Това ми напомня, че „момчетата" вече са воини и без сама да знам защо, ме обзема лека носталгия.
Фриц ме въвежда в имението, взема палтото ми и ме осведомява къде се намира всеки от обитателите... или поне къде са били, когато е излязъл, за да ме докара. Мери е в Дупката с Ви и Мариса и заедно работят върху създаването на база данни за „Убежище". Бъч, Куин и Блей са на стрелбището в тренировъчния център. Джон е в стаята на Тор и му прави компания. Рейдж е на горния етаж и се е проснал безжизнено до цяла опаковка „Алка Зелцер".