Ясно - звярът го е навестил.
Икономът иска да знае с кого бих желала да се видя първо и аз го питам дали според него Рейдж е в състояние да говори. Фриц кима и ме уведомява, че Холивуд очаквал с нетърпение интервюто, за да се поразсее, така че се запътваме към горния етаж.
Когато стигаме до вратата на Рейдж, Фриц си тръгва и трябва сама да почукам.
Рейдж: (приглушено) Да?
Дж. P.: Аз съм.
Рейдж: О, слава богу! Влизай.
Отварям вратата и виждам, че мракът, който цари в стаята, е толкова непрогледен, че начаса поглъща ивицата светлина, идваща от коридора. Преди още да съм прекрачила прага, върху писалището и една масичка до леглото пламват свещи.
Рейдж: Не искаме да се препънеш в нещо.
Дж. P.: Благодаря...
Човече, Рейдж не изглежда никак добре. Наистина се е проснал безжизнено на леглото с една камара „Алка Зеяцер" до себе си. Гол е, но се е завил до кръста с един чаршаф и докато го гледам, си спомням, че той е най-тежкият от братята. Наистина е огромен, дори изтегнат върху легло, което сякаш е с размерите на олимпийски басейн. Ала наистина не е добре. Затворил е морскосините си очи, устата му е полуотворена, а коремът -издут, сякаш е глътнал балон.
Дж. P.: Значи звярът те навести, а?
Рейдж: Аха... миналата нощ, преда съмване. (Той простенва, докато се опитва да се обърне.)
Дж. P.: Сигурен ли си, че искаш да го направим точно сега? Рейдж: Аха. Трябва да си отвлека вниманието с нещо, а не мога да гледам телевизия. Хей, ще ми подадеш ли малко „Алка Зелцер"? Изпих шест преди Мери да излезе преда около половин час, но ефектът им не трае много дълго.
Дж. P.: Разбира се.
Обзета от облекчение, че мога да сторя нещо за него, се запътвам към четирите опаковки, които лежат до кана с вода и една чаша. Напълвам чашата, отварям три пликчета и пускам подобните на тебешир таблетки в нея.
Дж. P.: (докато гледа как таблетките цопват във водата и започват да се разтварят) Може би трябва да вземеш нещо по-силно?
Рейдж: Доктор Джейн опита с „Прилосек". Не ми помогна особено.
Когато се обръщам към него, той повдига глава и аз поднасям чашата към устните му. Докато Рейдж отпива бавно, усещам прилив на угризения, задето си мисля колко страхотно изглежда. Той наистина е най-красивият мъж, бил той човек или вампир, когото някога съм виждала... почти ти се приисква да докоснеш лицето му, за да се увериш, че е от плът и кръв, а не е излязъл изпод четката на някой художник, решил да пресъздаде абсолютното мъжко великолепие. Скулите му са като връх Еверест, линията на челюстта му е права като стрела, устните - плътни и меки. Русите му кичури са се разпилели във всички посоки върху възглавницата, а уханието му е просто невероятно.
Докато отдръпвам празната чаша от устните му, той отваря очи. И аз си припомням, че искрящият им синьозелен поглед е по-изумителен дори от съвършените черти на лицето му.
Рейдж: (засмива се тихичко) Изчерви се.
Дж. P.: Няма такова нещо.
Рейдж: (изтананиквайки го тържествуващо) Изчерви се! Изчерви се!
Дж. P.: Как е възможно да ми се иска да те ударя, когато си толкова зле?
Рейдж: (ухилва се широко) О, колко мило!
Дж. P.: (през смях, тъй като не може да се въздържи - той е просто очарователен) Я чакай, аз мислех, че след като те посети звярът, зрението ти силно отслабва.
Рейдж: Така е, ама бузите ти направо ПЛАМТЯТ. Но стига сме говорили за теб, нека се върнем на мен. (Той изпърхва с невероятно дългите си мигли.) Е, какво искаш да знаеш? На какви парливи въпроси трябва да отговоря?
Дж. P.: (отново през смях) Ти си единственият от братята, на когото му харесва да го интервюират.
Рейдж: Радвам се, че съм успял да се отлича от тази мизерна банда глупаци.
Дж. P.: Какво се случи? (присяда на ръба на леглото)
Рейдж: Бях получил информация за местонахождението на центъра за въздействие на един лесър и отидох да я проверя. Е, да кажем, че намерих онова, което търсех, че и нещо повече.
Дж. P.: (преглъщайки) Много ли бяха?
Рейдж: Ами... Достатъчно. Разменихме си малко олово и един от куршумите ме уцели на крайно неподходящо място.
Дж. P.: Къде те раниха?