Рейдж: (повдига чаршафа, разкривайки превръзка около едното си бедро) Сега двамата със звяра се разбираме доста по-добре и на него хич не му харесва, когато някой се опитва да ме надупчи, (засмива се) Но Куин, Джон Матю и Блей дойдоха в ролята на подкрепления... както направиха и миналата седмица за нас със Зи. Човече... (отново се засмива) тези тримата останаха леко стъписани при вида на другото ми аз.
Дж. P.: Какво мислят момчетата за звяра?
Рейдж: Когато приех обичайния си вид и дойдох на себе си, те се бяха скупчили около мен и изглеждаха така, сякаш току-що ги беше прегазил автобус. Бяха пребледнели като боксерки и горе-долу толкова здраво се държаха на крака, (засмива се) Предполагам, че звярът се е погрижил за подкреплението от убийци, което беше повикано (потърква си корема). Не ще да са били никак малко.
Дж. P.: Значи все още трябва да се възстановяваш след това? (Рейдж ми хвърля поглед, с който сякаш иска да каже „Много ясно!" и отново си потърква корема.) Добре, това беше глупав въпрос. Сега по-лесно ли ти е от преди? Да се справяш със звяра, имам предвид?
Рейдж: Ами... и да, и не. Вече не му се съпротивлявам, кога-то излиза на повърхността и това като че ли съкращава времето, в което после се чувствам отвратително. Но все още до известна степен ме мъчи... особено ако, как да го кажа... звярът е похапнал. Хубавото е, че вече не се тревожа толкова, че проклетото нещо може да превърне братята ми или момчетата в следобедна закуска. Странно... откакто Мери се появи, звярът е някак си повече в хармония с хората. Не знам дали в това има някакъв смисъл. Сякаш когато се обвърза с нея, това му позволи да ги дели на приятели и врагове, а не да гледа на тях просто като на храна, ако ме разбираш.
Дж. P.: Трябва да е голямо облекчение.
Рейдж: Човече, преди непрекъснато се тревожех за това. Така че - да, сега е много по-добре в доста отношения. Сериозно ти казвам! Ако беше както преди, сега още да съм в безсъзнание, нали се сещаш - хардкор съвземане. А сега? До три часа ще съм на крака. Все още ще ме свива стомахът, но поне тези нечовешки болки вече не траят толкова дълго. (Поклаща глава.) Едно обаче ще ти кажа - даже и да не беше станало по-лесно да се справям със звяра, пак нямаше да съжалявам.
Дж. P.: Наистина ли?
Рейдж: Нали си върнах моята Мери. Така че ако звярът трябва да ме разкъсва надве, за да излезе, стига след това да мога да се закърпя достатъчно, за да съм с нея, нямам нищо против.
Дж. P.: Това беше наистина красиво.
Рейдж: Също като нея.
Дж. P.: Като заговорихме за това... Чувам, че вие двамата...
Рейдж: Мислим за бебе? (засмива се) Да, така е. Да не повярваш. Работата е там, че не знам точно как да го направим. Може пък да изскочи някоя възможност, кой знае. Все още само говорим за това.
Дж. P.: (тъй като не иска да прекалява) Е, смятам, че двамата ще бъдете страхотни родители.
Рейдж: Знаеш ли какво? И аз мисля така. Все още има някои неща, за които трябва да се погрижим. Между нас да си остане... Мери е...
Дж.Р.: Какво?
Рейдж: (поклаща глава) Не, твърде лично е. Както и да е, би било страхотно, ако стане, но и да не стане, не мисля, че ще изгубя чак толкова - нали все още имам нея. Така де, я виж Тор.
Дж. P.: Той никак не е добре, нали?
Рейдж: Никак. И ако трябва да съм откровен, това се отразява на всички ни. Работата е там, че няма как да не се поставим на неговото място, защото е наш брат. Съвършено ясно е какво му е и ни боли, задето той се измъчва така. И няма как да не се замисля за себе си. Да живея без Мери... (Очите му се затварят и той стисва устни.) Да... Какво друго искаш да ме питаш?
В последвалата тишина се замислям за това какво ли преживяват шеланите всяка нощ, когато мъжете им излязат да се бият. Но и обратната страна на медала е също тъжна. Без техните жени за братята няма живот и това трябва да е също толкова ужасяващо за тези силни воини. До известна степен, Рейдж няма защо да се тревожи, че може да изгуби Мери, ала сигурно никак не е лесно да знаеш, че най-близките ти нямат твоя късмет.
Преди да успея да задам още някой безсмислен, лековат въпрос, като например дали с Ви все още продължават да си погаждат номера, на вратата се почуква. Още преди тя да се отвори, от гърдите на Рейдж се откъсва подобен на мъркане звук, така че изобщо не се изненадвам, когато виждам Мери да прекрачва прага. Както обикновено, тя е облечена много семпло, в панталони с цвят каки и поло, ала при вида й Рейдж се оживява така, сякаш тя е Мис Америка, облечена в блестяща рокля. Появата й сякаш отключва нещо в него. Той наистина я гледа, насочвайки цялото си внимание към нея. Той флиртува с всички, ала с Мери е наистина сериозен, което още веднъж ме кара да осъзная, че тя е специалното изключение, а всички останали - правилото.