Той не беше съвършен. Той страдаше. Бореше се.
Докато нахвърлях основните моменти от неговата история, Рейдж не само ми бе станал интересен, но и ме накара да го заобичам. Това, че животът му изобщо не беше раят на всеки плейбой, само го правеше още по-привлекателен.
С което стигаме до правило номер шест: Конфликтът е кралят на всяко произведение.
Едно от нещата, които според мен се получиха във „Вечна любов", са конфликтите. Мери и Рейдж трябва да превъзмогнат страшно много, за да бъдат заедно: да се изправят срещу болестта й; да се справят с факта, че тя е човек, а той - не; да приемат звяра и онова, което Рейдж трябва да прави, за да го държи под контрол, както и да преживеят нейното навлизане в света на Братството. Всеки път, когато преодоляваха някое от тези препятствия, и двамата ставаха по-силни.
Да вземем например връщането на левкемията на Мери. В края на книгата, когато става ясно, че не й остава много време, Рейдж отива при Скрайб Върджин, за да измоли живота на жената, която обича. Скрайб Върджин обмисля молбата му и му предлага сломяващо сърцето решение. Казва му, че ще промени съдбата й и ще я спаси от смъртта. Ала в замяна, за да запази равновесието във вселената, Рейдж трябва да носи проклятието на звяра до края на дните си, а също и да се откаже от Мери. На всичкото отгоре тя няма да си спомня нито него, нито цялата обич, която са споделили:
Гласът му трепереше.
- Изтръгвате живота от мен.
- Това е целта - каза тя с невероятно нежен глас. - Ин и Ян, боецо. Твоят живот в преносен смисъл за нейния в буквален. Трябва да се запази равновесието, трябва да се правят жертви, за да се получават дарове. Ако спася жената заради теб, трябва да има голям залог от твоя страна. Ин и Ян.
(„Вечна любов", стр. 369)
На това му се казва вътрешен конфликт! Той има възможност да спаси живота на Мери, ала трябва да заплати неимоверно висока цена.
За една книга конфликтът е като микроскоп. Когато е насочен към някой персонаж, читателят вижда какво се крие под външния му вид. Научаваме дали е силен или слаб, дали остава верен на принципите си, дали е герой или злодей.
В разговора между Скрайб Върджин и Рейдж за заболяването на Мери, конфликтът на Рейдж е както външен, тъй като му е наложен от трето лице (а именно - Скрайб Върджин под формата на нейното предложение), така и вътрешен, тъй като трябва да се изправи срещу въпроса колко силно иска да се отърве от звяра и колко голяма е любовта му към Мери. Той доказва, че е герой, защото жертва собственото си щастие заради доброто на онази, която обича. Може да се каже, че това е кулминацията на неговото преобразяване - от егоцентричния тип, какъвто е в началото, до отдадения другиму, състрадателен вампир, в който се е превърнал.
Разбирате ли сега защо го заобичах?
Конфликтът е от жизненоважно значение във всяка история. За мен преодоляването му е като шахматна дъска, по която персонажите в една книга се движат. Онова, което правят и местата, които достигат, за да го разрешат, са също толкова важни, колкото и онова, което ги е поставило в тежката ситуация, в която се намират.
Правило номер седем: Ако конфликтът е кралят на едно произведение, то правдоподобната изненада - неговата кралица.
За един автор правдоподобната изненада е най-важният ход на шахматната дъска. Много неща са изненадващи, ала без предварително зададен контекст, който да ги подкрепи, те не са правдоподобни. За да направите една развръзка наистина достоверна, се нуждаете от двете неща - наистина силен конфликт и неочаквана, ала правдоподобна изненада.
Да вземем за пример края на „Вечна любов". Когато Рейдж приема сделката, която Скрайб Върджин му предлага, за да спаси живота на Мери, между него и неговата шелан всичко е приключено. Завинаги. Ала въпреки това любимата му се завръща при него (благодарение на блестящите умения на Фриц зад волана... кой да предполага, че у догена се криел автомобилен състезател?), не само излекувана, но и запазила напълно спомена за Рейдж и за всичко, което двамата са преживели. Страхотно! Върхът! Само дето според споразумението между Рейдж и Скрайб Върджин това не би трябвало да е възможно.
Здравей, правдоподобна изненада! Оказва се, че жертвата, необходима за спасението на Мери, вече е направена. Когато отива при Мери, за да я спаси от съдбата й, Скрайб Върджин открива, че заради досегашното си лечение Мери не може да има деца. За Скрайб Върджин тази загуба е достатъчно голяма, за да уравновеси даряването на вечен живот. Както самата тя казва: