Само че книгата не се получаваше. Независимо колко го увъртах и шикалкавех, и си търсех оправдания, тя просто не се получаваше.
Да си припомним правило номер три: Бъдете господар на работата си.
Ако сте наясно, че нещо не пасва, независимо колко го харесвате, отървете се от него. Не чакайте редакторът да ви каже онова, което дълбоко в себе си вече знаете... и вземете трудните решения, защото това е правилният избор за книгата, върху която работите.
Не казвам, че е лесно.
Макар да знаех, че историята на Рейдж е на път да изгуби фокуса си, не можех да се накарам да направя нужните съкращения и това продължи седмици наред. Онова, което най-сетне наклони везните, бе твърдото ми убеждение, че прецаквам цялата книга... убеждение, което не само не си отиваше, ами все повече се засилваше. Така че най-сетне стиснах зъби, реших да престана да се лигавя и като си плюх на ръцете, се залових за работа. Изрязах голяма част от ръкописа, направих го на кайма, което здравата ме уплаши, защото, както винаги, крайният срок бе надвиснал над главата ми - знаех, че ако изтърбуша книгата, няма да успея да оправя нещата и да вкарам достатъчно от Рейдж навреме (което би довело до най-различни усложнения в плановете на издателя ми).
Но когато отново сглобих материала на Рейдж и го прочетох, веднага си дадох сметка, че съм постъпила правилно. Фокусът бе там, където трябваше да е и всичко си пасваше.
С което искам да ви кажа - вслушвайте се в гласа на вътрешния си редактор. Само защото смятате, че нещо е страхотно, не му позволявайте да провали историята, която пишете. Аз се старая никога да не го забравям, защото в книгите за Братството има толкова много трогателни моменти, че винаги ме грози опасността да се отклоня от основните истории. А балансирането на сюжетните линии си остава все така трудно.
Така, да видим, коя е любимата ми сцена във „Вечна любов"? Трудно е да се каже, но ако трябва да избирам... мисля, че ще се спра на онази с луната, втората, след като Мери е скъсала с Рейдж, тръгнала си е от имението на Братството и се е пренесла при Бела. Случва се точно след като Рейдж отива да се види с Мери в къщата на Бела и те провеждат неизбежния „всичко, между нас е свършено" разговор. Рейдж я оставя в спалнята на горния етаж и си тръгва. Той е напълно съсипан и няма никаква представа какво да прави. Огромна, пълна луна е надвиснала в небето и когато я поглежда, той очевидно си мисли за втората им среща в парка.
Вместо това спря на място. Над главата му луната тъкмо се издигаше над линията, очертана от върховете на дърветата. Беше пълна - огромен диск, излъчващ бледа светлина в студеното, безоблачно небе. Той наклони глава, вдигна ръка, така че лунният блясък да попадне в свитата му шепа и внимателно задържа илюзорното видение.
Смътно дочу шум от силно тропане, който идваше от къщата на Бела. Равномерно повтарящи се удари.
Шумът се засили и Рейдж погледна назад.
Входната врата се отвори. Мери излезе тичешком от къщата и скочи от верандата, за да не губи време по стъпалата. Втурна се боса по заскрежената трева, хвърли се към него и увисна на врата му с две ръце. Притисна го толкова силно, че гръбнакът му изпука.
Хълцаше. Ридаеше. Плачеше толкова силно, че цялото й тяло се тресеше.
Той не попита нищо, само я прегърна.
- Не съм добре - каза дрезгаво тя, като едва си поемаше дъх. -Рейдж... не съм добре.
Той затвори очи и я притисна силно.
(„Вечна любов", стр. 272)
Смятам, че това е страхотна сцена, защото е покъртително да го видим как повтаря нещо, което тя е сторила в едно по-щастливо време. И тогава Мери излиза от къщата и се хвърля в прегръдките му, което бележи повратен момент в живота й. Тя най-сетне допуска някого до себе си и своята болест.
Най-еротичната сцена? Ъъъ... тази в леглото. Нали се сещате... с оковите. Е, абзацът малко по-долу ще ви я припомни. Това е точно преди нея, когато Рейдж е в Дупката, търсейки нещо, с което да се върже за леглото.
Рейдж кимна.
- Искам само Мери. Сега дори не мога да се възбудя от друга.
- Ама че работа - промърмори под носа си Вишъс.
- Какво лошо има в моногамията? - попита Бъч, седна и отвори бирата. - Искам да кажа, че Мери е страхотна. Жена ти е добър човек.