Ви поклати глава.
- Помниш ли какво видя в онова сечище, ченге? Ще ти хареса ли това нещо да е близо до любимата жена?
Бъч остави кутийката бира, без да отпие. Очите му обходиха тялото на Рейдж, после промърмори:
- Ще ни трябват купища стомана.
(„Вечна любов", стр. 336)
А това ми напомня за някои от любимите ми изречения в книгата. Случва се сравнително рано, когато Ви и Бъч се крият в кадилака, докато звярът на Рейдж се разправя с цял куп лесъ-ри в едно поле.
Съвсем скоро в сечището вече нямаше нито един лесър. Чудовището отново нададе мощен рев и се огледа наоколо - като че ли търсеше още някого, когото да погълне. Не видя други убийци и погледът му се спря върху кадилака.
- Може ли да влезе в колата? - запита Бъч.
- Стига да поиска. За щастие, в момента едва ли е много гладен.
- Да... а какво щс стане, ако в стомаха му има място и за десерт? - измърмори под носа си Бъч.
(„Вечна любов", стр. 46)
Друга сцена, която обичам, е когато става ясно, че звярът е опасен за всички, с изключение на Мери. Последната схватка с убийците тъкмо се е разиграла в нейната къща и звярът току-що е видял сметката на лесърите. След касапницата той се приближава до нея:
Без предупреждение звярът се извъртя на другата страна и я събори на земята с опашката си. Скочи във въздуха към къщата и разби един прозорец с горната част на тялото си.
Един лесър бе измъкнат навън в нощта и яростният рев на чудовището секна, когато го стисна в челюстите си.
Мери се сви на кълбо, пазейки се от шиповете на опашката. Затвори очи и закри ушите си, за да спре мляскащите звуци и ужасната гледка, която представляваше убийството.
След няколко минути усети, че нещо побутва тялото й. Създанието я буташе с муцуна.
Тя се претърколи и погледна нагоре в белите му очи.
- Добре съм. Но ще трябва да се погрижим за маниерите ти по време на хранене.
Той замърка, простря се на земята до нея и отпусна глава между предните си лапи.
(„Вечна любов", стр. 354)
Мери е пленила сърцата и на двамата и сега и Рейдж, и звярът са й безрезервно предани. А както Мери казва - тя обича звяра, защото е сладък и малко прилича на Годзила.
От сцените на Рейдж, Мери и звяра в книгите след „Вечна любов" е видно, че Рейдж и другото му „аз" вече се спогаждат малко по-добре. Звярът никога няма да става за придружител на дебютантски бал (маниерите му на хранене определено не са се подобрили), но той вече не е толкова неконтролируем, както някога. Рейдж е по-щастлив и по-спокоен. Мери е осъществена като личност и живее живота си. Всичко е както трябва да бъде.
Което ме навежда на една последна мисъл. След всяка от книгите за братята, те и техните шелани продължават да живеят, да се променят и да се развиват, както става с всички хора с течение на времето. Ще ми се да можех да покажа какво се случва с тях, срещу какви нови предизвикателства се изправят и колко са се задълбочили връзките им. „Късчетата живот", които пускам от време на време във форума, ми дават възможност да публикувам тези нови сцени и за мен е истинско облекчение да видя, че всички продължават напред. Точно като нас.
Е, това беше за Рейдж... а сега - повече за любимеца ми сред братята, Зи.
Зейдист, син на Агъни
Възраст: 230 години
Влиза в Братството: 1932 г.
Ръст: 2,01 м
Тегло: между 120 кг и 125 кг
Цвят на косата: Многоцветна, остригана до кожата Ивят на очите: ЖЪЛТИ, когато е спокоен; черни, когато е разгневен
Специфични физически белези: Татуировки на кръвен роб около врата и китките му; белег, прорязващ лицето му от челото до устата, изкривявайки горната му устна; многобройни белези по гърба; пиърсинги на зърната на гърдите (направени от самия него); масивен пиърсинг на лявото ухо; знакът на Братството на левия гръден мускул; имената БЕЛА и НАЛА, вдълбани на Древния език върху плещите му.
Забележка: Вече може да чете, след дълги години неграмотност. Има еднояйчен близнак, Фюри.
Предпочитано оръжие: два четирийсеткалиброви зигзауера. Някога - ръцете му.
Описание: Зейдист коленичи над един от лесърите. Белязаното му лице бе изкривено в гримаса на омраза, завинаги обезобразената му горна устна бе дръпната назад и оголила кучешките му зъби, по-дълги от тези на тигър. С бръснатата си глава и хлътналите скули приличаше на самата смърт и като нея, работеше еднакво добре и в студа. Само по черно поло и свободни черни панталони, той носеше повече оръжия по себе си, отколкото дрехи. Кръстосаните ножници, отличителна черта на Братството на черния кинжал, бяха пристегнати отпред на гърдите му, а още два ножа бяха привързани към бедрата му. Носеше също и колан, в