който бяха затъкнати два пистолета „Зиг Зауер". Не че някога използваше деветмилиметровите пистолети. Кога-то убиваше, предпочиташе да го прави с ръцете си. Всъщност това бяха единствените моменти, когато въобще се доближаваше до някого. (..Пробудена любов”, стр. 12)
Обвързан с: Бела
Лични въпроси (отговорите са дадени от Зейдист)
Последният филм, който гледа: „Кюфтета" (Много ти благодаря, Рейдж!)
Последната книга, която прочете: „Местата, където ще идеш" от Доктор Сюс (на малкото ми момиченце)
Любим сериал: Не бих казал, че имам такъв.
Последният сериал, който гледа: „Семейство Симпсън" (който доста харесвам)
Последната игра, която игра: Монополи с Рот Най-големият ти страх: Да не се събудя и да открия, че всичко е било само един сън
Най-голямата ти любов: Бела Боксерки или слипове: непопълнено
Часовник: „Таймекс" - за мен функционалността е най-важна
Кола: порше „911 Kapepa", тъмносиво - както казах, за мен функционалността е най-важна
Колко е часът, докато попълваш този въпросник: Полунощ (днес не съм дежурен)
Къде си: В офиса в тренировъчния център
С какво си облечен: непопълнено
Какви дрехи има в гардероба ти: непопълнено
Какво бе последното нещо, което яде: Зелена ябълка Разкажи ни последния си сън: непопълнено
„Кока-кола" или „Пепси": „Кока-кола"
Одри Хепбърн или Мерилин Монро: О, я стига! Това е нелепо.
Кърк или Пикар: Кой?
Американски футбол или бейзбол: Спортовете ме отегчават
Най-сексапилното у една жена: Това не засяга никой друг, освен Бела.
Първото, което й каза: „Не знам какво правиш тук. Освен че ми проваляш тренировката."
И какво mu отговори тя: „Съжалявам. Не знаех..."
Последният подарък, който й направи: Част от мен иска да се престори, че е било някакъв предмет или нещо такова. Ала мисля, че последният и най-хубав подарък, който съм и правил някога, е когато се стегнах и започнах да се държа като истински баща с Нала.
Какво най-много харесваш у Бела: ВСИЧКО. Всеки сантиметър от кожата й, всеки кичур от косата й, всички надежди и мечти в очите й и безграничната любов в прекрасното й сърце.
Кога за последен път се смя: Когато Бела ме погъделичка преди десетина минути
Кога за последен път плака: Това не засяга никой друг, освен Бела.
Интервю на Дж. Р. със Зи
След като излизам от стаята на Рейдж, се спирам за миг в коридора и се заслушвам в шумовете на имението. Откъм билярдната зала на долния етаж се носи нещо на Ти-Пейн* и по-тракване на билярдни топки. От другата страна на фоайето, в трапезарията, догени раздигат масата след Първото хранене; приглушените им гласове звучат адски жизнерадостно, от което се досещам, че сигурно има доста съдове и прибори за миене. Зад мен, през вратата на кабинета на Рот, чувам как той и Бет обсъждат...
Зи: Здравей.
Д ж . P.: (обръщам се рязко) Здрасти...
Зи: Нямах намерение да те стресна.
На живо Зейдист е адски внушителен. Сега е наистина едър, много различен от вампира, който беше преди да срещне Бела. Ако сложа длан на гърдите му? Тя може и да покрие един от мускулите му, но не е много сигурно. Ала не само тялото, лицето му също се е изпълнило и белегът, макар и все още да се забелязва от пръв поглед, вече не бие чак толкова на очи, защото бузите му не са така хлътнали. Облечен е в ниско изрязани дънки (на „Sevens", ако не греша) и черна тениска с надпис „ТЕАМ PUNISHMENT". Носи тежки ботуши, в кобурите под двете му мишници има по един зигзауер.
Аж. P.: А аз нямах намерение да подскоча така.
Зи: Искаш да ме интервюираш?
Аж. P.: Ако не възразяваш.
Зи: (свива рамене) Все ми е тая. Стига да мога да избирам на какво да отговарям.
Аж. P.: Разбира се, че ще можеш. (Поглеждам през парапета.)
Може да го направим в библ...
Зи: Да вървим.
Когато мъж като Зи каже , Да вървим", се подчинявате по две причини: първо, той няма да ви нарани, и второ, няма да допусне някой друг да го направи. Така че няма никаква причина да не го последвате, както няма и причина да го питате „къде". Вярно, той няма да ви нарани, но наистина ли искате да го дразните? Не.
Слизаме с бърза крачка по внушителното стълбище и когато стигаме до фоайето, минаваме по изобразеното на пода ябълково дърво и се отправяме към вестибюла. Догените в трапезарията вдигат очи и макар да са облечени в черно-бели униформи на икономи, усмивките им са ведри като слънчев ден. Двамата със Зи им помахваме, докато минаваме.