Зи вкарва поршето на паркинга и намира едно усамотено местенце, встрани от шестте коли, спрели до входа. Докато приближаваме мястото, което си е харесал, масивната улична лампа над нас угасва... вероятно защото той го е направил със силата на съзнанието си.
Слизаме от колата и докато вървим към карамелената на цвят сграда, с нарисуваната в червено мишена, Зи е толкова близо до мен, колкото надали ще бъде друг път. Той е на около две крачки вдясно и заради внушителните му размери имам чувството, че е едва ли не отгоре ми. Прави го, за да ме пази и аз го приемам като жест на доброжелателство, а не на агресия. Стъпките ни по студения паваж звучат като два коренно различни гласа. Моите са Шърли Темпъл, неговите - Джеймс Ърл Джоунс.
Когато влизаме в магазина, веднага ми става ясно, че пазачът не ни харесва. Псевдо-ченгето се надига иззад прозрачната стена, която отделя сектора за хранителни стоки, и слага ръка на газовия си спрей. Зи не му обръща никакво внимание. Или поне така предполагам. Той все още върви зад мен и не виждам лицето му.
Дж. P.: Кой раздел?
Зи: Вляво. Почакай, трябва ми количка.
След като взема една, се отправяме към... бебешкия отдел. Когато стигаме до рафтовете с бебешки дрешки и миниатюрни чорапки, Зи минава пред мен. Пипа дрешките с огромна нежност, сякаш вече са на пухкавото телце на Нала. Сам пълни количката. Не ме пита какво мисля за нещата, които купува, но това не е проява на неуважение към мен. Той просто знае какво иска. Купува малки ризки и гащички в най-различни цветове. Миниатюрни обувчици. Чифт ръкавички с един пръст, които изглеждат като направени за кукла. След това се отправяме към играчките. Кубчета. Книжки. Меки плюшени играчки.
Зи: Сега е ред на секцията за автомобили аксесоари, а после — музика и филми. Както и книги.
Той бута количката, а аз го следвам. Купува препарат за полиране на автомобили и куп меки кърпи. След това - последния диск на Флорида. И една готварска книга на Ина Гартен. Дока-то минаваме през отдела с хранителни продукти, взема цял плик с близалки. Спираме за малко в раздела за мъжки дрехи и той избира две бейзболни шапки с надпис „Татуировки в Маями". От раздела за канцеларски материали взема прекрасна бяла хартия и кутия цветни моливи, а от този за дамски аксесоари - насите-ночервен плетен шал. След това спираме за малко пред витрина със сребърни верижки, от които висят различни талисмани. Зи избира една, на която е закачено малко сърце от кварц, и много внимателно го поставя върху купчинката детски ризки.
Мислех си, че докосва бебешките дрешки толкова нежно, именно защото са бебешки дрешки, но всъщност той се отнася със същото уважение към всички стоки. Има вид на безмилостен убиец и изражението му е също толкова мрачно, колкото и черните му очи, ала ръцете му никога не са груби. Ако вдигне нещо от рафта, а след това реши, че не го иска, го оставя там, откъдето го е взел. А ако намери пуловер, натъпкан зад останалите, или пък книга, поставена от друг клиент на погрешната лавица, или пък риза, която виси на една страна на закачалката, той ги оправя.
Зи има добро сърце. По душа е досущ като Фюри.
Отиваме да платим и двайсетинагодишният младеж на касата поглежда Зи сякаш воинът е бог. Докато гледам как маркират покупките му една по една, си давам сметка, че Зи ме е довел тук не само за да напазарува, а и за да ми каже нещо. Нещата, които е купил, са неговото интервю и с тях той ми казва колко много обича Нала и Бела, и братята. И колко е благодарен.
Дж. P.: (меко) Червеният шал е за Бет, нали?
Зи: (свива рамене и изважда черен портфейл) Аха.
Да... защото подаръкът за Бет е равносилен на подарък за Рот. И съм готова да се обзаложа, че препаратът за полиране на автомобили е за трите момчета - за да се погрижат за хамъра на Куин. Ала не виждам нищо за...
Зи: Няма какво да му купя. Няма нищо, което да иска, и всеки подарък би го накарал да се почувства още по-зле.
Тор. Господи, Тор...
След като Зи плаща с черна карта на „Американ Експрес", отново минаваме покрай пазача, който се взира в червено-бели-те торби, сякаш има рентгеново зрение, а в тях се крият пистолети... въпреки че в магазина не се продават пищови.
Когато излизаме навън, помагам на Зи да сложи покупките на миниатюрната задна седалка на поршето. Те заплашват да прелеят, така че в крайна сметка част от тях се озовават в краката и скута му.
Мълчим през целия обратен път, чак докато стигаме до защитния мис, който огражда имението. Всичко наоколо ми отново се размива и аз поглеждам към Зи.
Дж. P.: Благодаря ти, че ме взе със себе си.