Последвалата пауза е толкова дълга, че преставам да очаквам отговор, ала тогава Зи превключва на по-ниска предавка, тъй като сме стигнали портите на имението.
Зи: (хвърля ми поглед и кима веднъж) Благодаря ти, че дойде с мен.
„ПРОБУДЕНА ЛЮБОВ"
Персонажи:
Зейдист
Бела
Фюри
Джон Матю Ривендж Господин О.
Господин X.
Господин У(стед)
Уелси
Тор
Сарел, братовчедка на Уелси Леш, син на Ибекс Куин, син на Лохстронг Блейлок, син на Рок
Катрония (Господарката на Зи от времето, когато е кръвен роб)
Важни места (всички са в Колдуел, щата Ню Йорк, освен ако изрично не е упоменато нещо друго):
Имението на Братството, точният адрес се пази в тайна Къщата на Бела, намираща се на частен път близо до шосе 22 Центърът за въздействие на Обществото на лесърите, на изток от планината Биг Ноч, на около трийсет минути с кола от центъра
Къщата на Тор и Уелси Семейната къща на Ривендж
„Зироу Сам" (на ъгъла на Трейд Стрийт и Десета улица) Резюме
Зейдист, бивш кръвен роб и най-страховитият член на Братството на черния кинжал, открива любовта, когато спасява красива аристократка от лапите на обсебен и жесток лесър.
Първо изречение: „По дяволите, Зейдист! Не скачай..." Последно изречение: ,аЗела... ИНала.”
Издадена: септември 2006 г.
Обем: 434 стр.
Първа чернова написана: ноември 2005 г. - март 2006 г.
Коментари на авторката
Мисля, че със Зи ще започна с нещо от „Тъмна любов". Това е от началото на книгата, когато Рот е събрал Братството след като Дариъс е убит от главния лесър, господин X. Зейдист се появява на сцената по следния начин:
Входната врата се отвори и Зейдист влезе в къщата.
Рот го изгледа гневно.
- Много мило, че все пак се появи, Зи. Жените ли те задържаха тази вечер?
- Я се разкарай. - Зейдист се отправи към ъгъла и застана отделно от другите.
(„Тъмна любов", стр. 39)
Когато за първи път видях Зейдист да влиза в къщата по този начин, предположих, че той ще бъде един от антагонистите. Нямаше как да не е. От него се излъчваше твърде много „върви на майната си", за да бъде герой. А след това той съвсем влоши първоначалното ми впечатление със сцената, в която Бет се събужда и го вижда до себе си:
Мъжът, надвесил се над нея, беше с черни, безжизнени очи.
Неравен белег прорязваше жестокото му лице от горе до долу.
Косата му беше много къса и явно беше обръсната. Дългите му бели кучешки зъби бяха оголени...
- Красив съм, нали?
Студеният му поглед беше като кошмар, тъмна бездна без никаква надежда за спасение, същински ад.
Белегът не е най-лошото, помисли си Бет. Най-страшното нещо бяха очите му. Гледаше я така, сякаш й взимаше мярка за ковчег. Или искаше да я изнасили.
Бет се отдръпна и започна да се оглежда за нещо, което би могла да използва като оръжие.
- Какво? Не ме ли харесваш?
Тя погледна към вратата и той се разсмя.
- Въобразяваш си, че ще успееш да избягаш? - каза той и измъкна ризата от кожените си панталони. След това посегна към ципа. - Адски съм сигурен, че няма да можеш.
(„Тъмна любов", стр. 218-219)
О, да, определено няма да е герой. Работата е там, че гласовете в главата ми настойчиво крещяха, че той ще получи собствена книга и свой собствен хепиенд.
Страхотно. Направо фантастично. За пореден (но не и последен) път в писането на тази поредица, си помислих: „Майтапиш се! И как точно ще стане това?”
Ала докато завършах „Тъмна любов", вече бях прелъстена... и твърдо решена да напиша историята на Зи. За мен повратната точка бяха две сцени в „Тъмна любов". Първата от тях е когато Бет се сблъсква със Зейдист в килера, докато се приготвят за церемонията по нейното обвързване. Тогава научаваме, че той изобщо няма намерение да я нарани и че не обича да го докосват. Другата е веднага след церемонията. Клетвите са изречени, името на Бет е вдълбано върху гърба на Рот и Братството възпява новата двойка:
Но изведнъж прозвуча висок, изпълнен с тъга призив и един глас се отдели от другите, извисявайки се все повече. Тенорът беше толкова ясен, толкова чист, че предизвикваше тръпки по кожата и томителен копнеж в гърдите. Мелодичните звуци на прослава взривиха тавана и превърнаха стаята в катедрала...
Белязаният, бездушният имаше глас на ангел.
(„Тъмна любов", стр. 318)
Докато завърша „Тъмна любов", вече толкова силно исках да пиша за Зи, че за първи и единствен път (поне до този момент) редът на писане на книгите не беше продиктуван от онова, което виждах в главата си. Зи трябваше да е последният от поредицата, финалната от десетте книги (които включваха Рот, Рейдж, Бъч, Ви, Фюри, Ривендж, Пейн, Джон Матю и Тормент). Работата е там, че когато продадох поредицата за Братството, първоначалният договор беше само за три книги. По онова време паранормалната литература беше станала страшно популярна, ала вече се обсъждаше кога пазарът ще достигне връхната си точка и интересът ще започне да спада. Не бях ригурна, че ще имам възможността да напиша всичките.