Истинска оптимистка, нали?
Подходих към бъдещето именно с тази нагласа и когато завърших „Тъмна любов" и се залових с „Вечна любов", си дадох сметка, че ако историята на Зейдист не види бял свят, никога няма да си го простя. Така че го преместих напред.
Написването на неговата история беше мъчително, неведнъж не издържах и трябваше да ставам и да се махам от компютъра. Ала той се получи точно такъв, какъвто го виждах в главата си и го обичам повече от всеки друг герой, за когото някога съм писала. Ала не ми беше никак лесно. Зи си беше чиста проба социопат. Трудното бе в това да го представя по начин, който да е верен на неговата същност, ала едновременно с това да поражда достатъчно съчувствие и симпатия, за да могат читателите да видят у него онова, което аз виждах и да разберат защо Бела се влюбва в него.
Две неща бяха от ключово значение за постигането на това. Едното бе реакцията му на отвличането на Бела, а другото -миналото му като кръвен роб и сексуалните последици от това робство. Спечелването на читателските симпатии към Зи е класическа ситуация на показване, а не на казване. Книгата започва с твърдата решимост на Зи да спаси Бела. Много героично, а алтруизмът му е напълно разбираем, въпреки че е в разрез с природата му - ясно е, че той вижда нейното положение, пречупено през погледа на собственото си пленничество и мъченията, на които е бил подложен. Може и да не е успял да помогне на себе си, но проклет да е, ако не помогне на Бела. След като я спасява от лесъра, той се отнася с нея с огромна нежност. Бела се превръща в катализатора, благодарение на който в държанието му се появява нещо топло и закрилническо и отношенията му с нея балансират другите му, по-садистични и мазохистични сцени.
Освен това имаме и сексуалната страна на нещата. Чрез ретроспективните сцени, които показват Зи докато все още е пленник на Господарката, читателят и сам може да види, че Зи е превърнат в чудовището, което е сега, а не се е родил такъв. Сексуалните трудности между него и Бела, които виждаме за първи път във „Вечна любов", са доказателство, че той не се е освободил от понесената травма, а продължава да е неин пленник и тя все още влияе върху мъжката му същност. Поне докато Бела не се появява в живота му.
Съществуваше съвсем реалната възможност отстрани Зи да не изглежда като герой и помня, че докато редакторката ми четеше ръкописа за първи път, бях доста нервна, тъй като не бях сигурна дали съм се справила. Ала тя страшно го хареса, също както и читателите. И също като мен, макар и да си признавам, че не съм го препрочитала, откакто за последно проверих коректурите... неговата книга е единствената, която не съм отваряла, когато я получих вече издадена.
Мисля, че ще мине доста време, преди да я прочета. Ако изобщо го направя някога.
Няколко думи за процеса на редактиране и издаване. Много хора, както все още непубликувани автори, така и читатели, ме питат какви са различните етапи от процеса на издаване на една книга и колко дълго отнема всеки от тях. При мен обикновено са девет месеца.
След като довърша подробно разписания сюжет на книгата, което ми отнема най-малко месец, го изпращам на редакторката си, за да го прочете. След като го обсъдим, се залавям за работа -вземам онова, което е в резюмето и го подплатявам с повествование, диалог и описания. Обикновено написвам половината книга, след което се връщам назад, прочитам готовия материал и го редактирам. Това препрочитане е жизненоважно за мен. В книгите за Братството се случват толкова много неща, че не искам да рискувам да изгубя нишката на всички сюжетни линии и развитието на всички персонажи. Когато приключа, отново се залавям за писане и довършвам цялата книга. Този процес по правило ми отнема около четири месеца, в които пиша по седем дни в седмицата.
Обикновено на този етап си вземам една седмица почивка и оставям ръкописа да отлежава, докато аз се занимавам с други неща. Тази пауза е наистина важна, за да мога след това да прочета написаното със свеж поглед... Убедена съм, че книгите ми не биха се получили добре, ако не си дам тази почивка. Когато отново се заловя за книгата, обикновено следват около шест седмици къртовски труд - намествам сцените в най-подходящата последователност, преценявам къде да започва и свършва всяка глава и как да придам нюанси на чувствата на персонажите ми. А след това още две седмици за шлифоване, шлифоване и пак шлифоване.