По това време вече ми се мержелее пред очите и ми се вие свят, защото колкото повече се приближавам до края, толкова по-дълги стават работните ми дни - в двете седмици, преди да предам готовия ръкопис, много често работя между четиринай-сет и шестнайсет часа на ден. Когато дойде вечерта на четвъртъка, в който изтича крайният срок за изпращане на ръкописа (това става винаги в четвъртък, за да може ръкописите да пристигнат в петък), разпечатвам цялата книга, качвам се в колата си напълно зомбирана и облечена в стар анцуг, и отивам в „Кин-ко" в другия край на града, откъдето го изпращам на редакторката си с „Федекс". Обикновено готовият ръкопис тежи близо четири килограма и изпращането му ми струва сто долара.
След като редакторката ми прочете материала, двете с нея, обсъждаме нещата, които според нас са се получили и онези, които биха могли да станат още по-добри. Говорим също така за нещата, които биха могли да се окажат малко прекалени за читателите, било то в сексуално отношение, или когато става дума за насилие. Онова, което харесвам най-много у редакторката си, е че ми позволява да остана вярна на визията си, без да ме командва. Между нас съществува сътрудничество, мотивирано от общата ни цел: онова, което е в главата ми, да види бял свят и то така, че да произведе възможно най-добрия ефект -всякакви промени или добавки са единствено по мой избор.
След срещата с редакторката си, се прибирам и преработвам ръкописа - стягам го, избирам най-точните думи, ако се налага - засилвам някои моменти. По това време главите вече са уточнени, както и порядъкът на всички сцени, намерена е точната динамика на действието, както и на чувствата на персонажите, така че става дума единствено за дребни промени. Както и за поправки в самия текст. Аз съм изключително строга, когато става въпрос за думите, диалога и потока на речта, и преглеждам всяка дума в ръкописите си, отново и отново. И никога не оставам напълно доволна.
Този етап обикновено ми отнема около шест седмици и ръкописът набъбва с всяка успешно премината фаза. Първата чернова обикновено е около петстотин страници, двойна разредка, шрифт Times New Roman, 12 пункта. (По някаква причина не мога да пиша на Courier, макар че доста автори го използват -този шрифт никак не пасва на гласа ми.) Докато привърша редактирането на текста, ръкописът обикновено се е разраснал до около шестстотин страници.
Когато приключа с поправките, отново отскачам до „Кинко" в раздърпания си анцуг, сякаш излязла от „Нощта на живите мъртви". Обикновено с редакторката ми правим само една коректура на ръкописа, не защото съм някакъв гений или чудотворец, а защото съм наистина критична по отношение на работата си и му разказвам играта, преди да й го покажа.
После идва ред на стиловата редакция. След като редакторката ми прочете книгата и я одобри за публикуване, ръкописът отива при стилов редактор/коректор, който я проверява за изпуснати думи, граматични неточности, изписването на различните търговски марки, проблеми в последователността между сцените, както и в хронологията.
Май трябва да си призная, че не съм най-приятният автор за стилово редактиране и коригиране. В книгите си използвам доста жаргон. Лично аз намирам така наречения „разговорен език" за доста по-интересен и уместен от „правилния английски"; той е страстен и въздействащ по начин, по който префърцунените, старовремски фрази никога не могат да бъдат. Много съм благодарна на стиловата редакторка, която обикновено използваме, задето не се опитва да ме набие с „The Chicago Manual of Style" („библията" на правилната граматика).
Когато ръкописът се връща от нея, аз отново го преглеждам, отговарям на всички питания, написани в полетата отстрани, приемам или отхвърлям всякакви добавки или премахвания на думи и оправям всички подробности, които са се появили при обсъждането на текста с редакторката ми. Обикновено ръкописите ми са доста изчистени, ала аз все пак успявам да открия неща, които не ми харесват. Когато чета нещо, написано от мен, то е като да прокарам ръка по парче плат, което трябва да е съвършено гладко. Всяка неравност адски ме дразни, затова отново и отново променям думите, докато престана да усещам каквато и да било грапавина.
След като изпратя стилово и граматически редактирания ръкопис обратно, идва ред на коректурите. Коректурите са разпечатка на това, което ще представлява книгата. Ако отворите някоя книга на която и да е страница - коректурите са точно копие на лявата и дясната страна на това, което виждате. Аз преглеждам целия текст и в този вид и винаги намирам неща, които ме дразнят и които искам да променя. Никога не съм напълно доволна.