Е, това е моят процес и трябва да ви кажа, че със •Зейдист ми беше още по-трудно, тъй като имаше сцени, които изобщо не исках да напиша, още по-малко пък - да редактирам. Дори при съставянето на този сборник, за което прекарах толкова време, ровейки се в другите книги и избирайки пасажи за досиетата... просто не съм в състояние да направя същото със Зи.
Което е доста странно, защото от всички мъже, за които съм писала, били те вампири или хора, той ми е любим. Без никакви изключения. Ала в неговата история има толкова много неща, които са чисто и просто мъчителни.
Кои сцени ме разстройват? И досега ги виждам в главата си толкова ясно, че няма нужда да отварям, Дробудена любов", за да си ги спомня. Една от най-трудните сцени за написване е, когато пазачите, на които Зи, до вчера момче в кухнята, доскоро е поднасял бира, го отвеждат в килията, в която ще прекара следващите сто години. Току-що е бил изнасилен от Господарката за първи път и е толкова невинен, наранен и изпълнен с ужас. Никой от мъжете не иска да го погледне, нито да го докосне, никой не се сми-лява над него. Те всички го смятат за нечист, въпреки че е жертва. Докато той крачи по коридора с мокро от сълзи лице и с тяло, по което все още има остатъци от мехлема, с който Господарката го е намазала, имах чувството, че сърцето ми ще се пръсне от болка.
Просто ужасно.
Друга сцена, която едва не ме уби, е когато Бела го открива да се търка ожесточено на пода в банята, защото иска да бъде достатъчно чист, за да й даде да пие от кръвта си. Разранил е кожата си, ала колкото и сапун да използва, колкото и яростно да се търка, той се чувства все така неизразимо мръсен.
Или пък сцената, когато я принуждава да му причини болка, за да свърши сексуално.
Ала в книгата има сцени, които не искам да прочета отново, макар и да не се отнасят до Зи.
Още докато започвах книгата знаех, че смъртта на Уелси ще бъде тежък удар за читателите. Тя бе трудна и за мен. Разплаках се, докато пишех сцената, в която Тор е в тренировъчния център с Джон Матю и звъни у дома си, надявайки се Уелси да вдигне, молейки се тя да е добре. Тъкмо когато той набира номера за втори път, братята се появяват на вратата на офиса. Гласът на Уелси се разнася от високоговорителя на телефона, когато обаждането е пренасочено към гласовата поща, а Тор научава, че тя е била убита.
Някои от читателите ми, както и други автори, ми казаха, че е било доста смело от моя страна да убия един от главните си герои. Други пък останаха сериозно разочаровани от творческия ми избор. Ала макар да уважавам и двете гледни точки, не смятам, че в случая ставаше дума за проява на смелост, нито пък за какъвто и да било избор от моя страна. То просто се случи. От самото начало знаех, че Уелси ще бъде убита; учуди ме единствено това, че се случи толкова рано. Мислех, че ще бъде по-късно, ала работата е там, че сцените, които виждам, неви-наги идват в хронологичен ред, така че понякога не знам точно кога ще се случи нещо.
Иска ми се само да добавя, че онези, на които им беше трудно да приемат смъртта й, по-лесно свикнаха с нея, след като им обясних, че тя не беше проява на пресметлива мелодраматичност от моя страна и че написването на тази сцена ме съсипа. Смятам, че когато работите с персонажи, към които читателите изпитват силна привързаност, и тези персонажи бъдат сполетяни от нещо лошо, е редно да покажете, че далеч не сте безразлични, че вие също сте съкрушени, разтревожени и тъжни. Така е много по-малко вероятно читателите ви да се почувстват манипулирани.
Още няколко неща за Зи...
Бела трябваше да получи повече време в книгата.
В историите за Братството героините ми невинаги получават достатъчно време и страници и аз знам защо. Една от слабостите ми като писател (и тя си проличава в поредицата за Братството) е, че навлизам толкова навътре в живота и мислите на своите герои, че героините ми винаги са изложени на опасността да бъдат засенчени.
Защото хубавото на братята е, че ги виждам толкова ясно.
Лошото им е, че ги виждам толкова ясно.
Да избера какво да включа в книгата и къде да спра не е никак лесно и то не само що се отнася до живота на братята. Цялата поредица непрекъснато се развива в главата ми - във войната настъпват промени; разногласията между Рот и глимерата стават все по-сериозни; нови предизвикателства изникват в предипшите връзки на братята и биват преодолени. Нищо в този свят не е статично и невинаги съм сигурна кое да оставя настрани.