Да се върнем на Бела, която е отличен пример за това. Ще ми се да бях посветила повече време, за да покажа емоционалните и психологически последици от пленничеството й при господин О. Вярно, че те се споменават, ала можеше да им отделя повече внимание. Вярно, в края на книгата тя получава съмнителното удовлетворение да убие своя мъчител, но ми се струва, че бих могла малко по-подробно да покажа на читателите как тя превъзмогва отвличането си, за да знаят какво изпитва и как се справя.
Що се отнася до любовната история, Бела е съвършена за Зейдист... мисля, че тя е единствената жена, която виждах да се докосва до най-съкровената му същност (а той е единственият мъжки вампир, достатъчно силен, за да спечели уважението й... имам предвид, ехо, Ривендж й е брат!).
С две думи - те са невероятна двойка. Спомням си как се срещат за първи път във „Вечна любов". Зи здравата налага боксовата круша в тренировъчната зала, когато Бела без да иска го прекъсва. Тя начаса е привлечена от него, докато го на* блюдава в гръб; дори когато той се обръща и тя вижда белязаното му лице и получава доза от гадното му отношение, все още е привлечена от него.
Че между тях започва да се заражда нещо, проличава в края на книгата. На партито, което Рейдж дава за своята Мери в имението на Братството, Бела протяга ръка и докосва косата на
Фюри от любопитство. Зи, който ги наблюдава от сенките, се приближава до нея:
Заля я гореща вълна и тя си представи как той гледа надолу към нея, докато телата им се сливат, а лицето му е на сантиметри от нейното. Фантазията я накара да вдигне ръка. Искаше да плъзне пръст по този белег, да стигне до устата му. Само за да разбере какво е чувството да го докосне.
Зейдист избегна допира с рязко отдръпване. Очите му светнаха, сякаш от отвращение. Но изражението веднага изчезна от лицето му.
Каза със студен, безизразен глас:
- Внимавай, момиче. Аз хапя.
(„Вечна любов”, стр. 303)
Фюри идва при тях и ги разделя. Отвеждайки Бела настрани, гой казва нещо, което е напълно вярно, поне преди тя да се появи в живота на Зи:
Близнакът ми не е просто наранен. Той е унищожен. Разбираш ли разликата? Когато някой е наранен, има възможност нещата да се оправят. Ако е унищожен? Всичко, което можеш да направиш, е да чакаш, докато дойде време да го погребеш.
(„Вечна любов", стр. 303)
По-късно същата вечер Бела проследява Зи до спалнята му. Посещението й не свършва, както тя се надява, а именно с тях двамата в леглото му. Вместо това тя научава нещо за закоравелия воин, от когото е привлечена толкова силно. Тази сцена се разиграва след като той едва не я обладава, когато спира в последния момент и се претъркулва на пода в банята:
Господи, тялото му бе толкова окаяно. Стомахът му бе хлътнал. Тазовите кости изпъкваха под кожата. Сигурно наистина пие само от хора, помисли си тя. И изобщо не яде достатъчно. Загледа се в татуираните ивици, покриващи китките и врата му. И в белезите.
Унищожен. Не наранен.
Макар че в този момент се срамуваше да го признае, тъмната му страна наистина бе онова, което я привличаше най-силно. Бе толкова различно, напълно противоположно на всичко, което бе научила от живота. То го правеше опасен. Вълнуващ. Секси. Но онова беше въображаемо. Това, което виждаше сега, беше истинско.
Той страдаше. И в това нямаше нищо привлекателно или вълнуващо.
(„Вечна любов”, стр. 319)
Както казах и преди, отвличането на Бела е едно от нещата, които стават причина двамата да се съберат, защото то кара Зи да се открие емоционално пред нея по начин, по който иначе не би го сторил. Въпреки това смятам, че и без него Бела би успяла да докосне сърцето му, защото тя е надарена с невероятна сила и състрадание. Ала освен това е и реалист и напуска връзката, когато към края на тяхната книга Зи я отблъсква. Раздялата им, както и други сили в живота му, карат Зи да направи няколко съществени промени.
Трябва да кажа, че за мен епилогът на „Пробудена любов" прави края на книгата наистина страхотен. Зи отново тренира в залата, където Бела го вижда за първи път, но когато тя се появява, за да може Нала да види татко си, веднага усещате колко дълъг път са извървели двамата оттогава. Честно, когато Зи се обръща с Нала на ръце и смигва на ученика... (въздишка)
Ала ето как стоят нещата - за мен действителността в тази поредица е, че животът на тези персонажи не спира само защо-то книгата им е завършена. И именно това се опитва да покаже и новелата, включена в този пътеводител. Логично е, че на Зи ще му е трудно да се сближи с дъщеря си и аз наистина оценявам възможността да споделя тази част от развитието му като мъж, хелрен и баща.