И като заговорихме за семейства... Фюри. Не можем да говорим за Зи, без да споменем Фюри. Той пробуди интереса ми още в онази сцена от „Вечна любов", в която се връща, след като е пребил брат си по негово собствено настояване. Празният поглед на очите му, когато излиза от тунела, водещ до тренировъчния център, се запечата в съзнанието ми и оттогава нямах търпение да видя какво ще стане с него и как ще се влюби. А после, в „Пробудена любов" той стига дори по-далеч, за да помогне на своя близнак. Мисля, че сцената, в която Фюри белязва лицето си, красноречиво показва същинските размери на неговия проблем, както психологически, така и емоционален. Целият му живот е обсебен от отвличането и робството на неговия близнак, ала когато най-сетне го освобождава, това не спасява нито него, нито Зи от страданията им. Когато Фюри си обръсва главата и обезобразява лицето си, за да заеме мястото на близнака си в ръцете на лесъра, отвлякъл Бела, той се превръща във физическо въплъщение на Зейдист.
Към Фюри ще се върна по-късно, ала той бе едва ли не твърде героичен - на анти-героичния образ на Зи той противопоставя характер, който е самопожертвувателен до гибелна степен.
И накрая... Ривендж... о, Рив. Възможността да го покажа на читателя бе една от най-големите радости в писането на тази книга. Той беше и си остава такъв опасен тип, че още тогава изгарях от нетърпение да се заловя с неговата книга.
Ала Рив е важен и по друга причина.
Именно с него, в „Пробудена любов", за първи път нарочно се опитах да скрия самоличността на един от героите си.
Преподобния, собственик на нощен клуб и наркопласьор, и Ривендж, аристократичният, властен брат на Бела, са една и съща личност, ала ми се щеше читателят да го научи едва в края на книгата, когато Зи и Бела отиват в къщата на майка й. Постигнах го като показвах Рив най-вече през очите на останалите персонажи, а ако нещо бе разказано от негова гледна точка, много внимавах той да не направи някое разкритие, с помощта на което читателят да направи връзка между двамата. Беше, както би се изразил Бъч, дяволски трудно. Наложи ми се буквално да прегледам всяка дума в пасажите, където участваше и той, за да съм сигурна, че с нищо не съм се издала и че той е представен достоверно и в двете си превъплъщения.
Добре, май говорих предостатъчно за Зейдист и за неговата книга. Както винаги, Бъч също иска внимание, а тепърва ни предстоят Вишъс и Фюри.
Мисля да завърша с това, че все още съм влюбена в Зи и винаги ще бъда.
Което казва всичко.
Дистройър, потомък на Pom, син на Pom известен още като Бъч 0'Нийл
- Във вените ти тече от моята кръв, ченге - каза Рот и все така широко усмихнат, си сложи очилата. - Аз си мислех, че си цар само на това, да се забъркваш в големи каши, но ти си имал и царска кръв. („Споделена любов”, стр. 318)
Възраст: 38 години
Влиза В Братството: 2007 г.
Ръст: 2,04 м
Тегло: 118 кг
Цвят на косата: кестеняв
Цвят на очите: лешникови
Специфични физически белези: Черна татуировка в основата на кръста, изобразяваща редица от пресечени напряко черти; знакът на Братството върху левия гръден мускул; името МАРИСА, вдълбано на Древния език на гърба му; кутрето на дясната му ръка е осакатено при преобразяването; белег на корема.
Забележка: Бъч е Унищожителят от пророчеството на Обществото на лесърите. След отвличането му от убийците и онова, което му причинява Омега, той е в състояние да поглъща лесърите като ги вдишва, което, противно на обичайния метод на убиване чрез пронизване, не им позволява да се върнат при техния господар и по този начин заплашва самото съществуване на Омега.
Предпочитано оръжие: Остър, духовит сарказъм. (Притиснат за истински отговор, посочва четирийсеткалибров глок.)
Описание: Бъч се завъртя пред голямото огледало и се почувства като гей, но не можа да се въздържи. Черният костюм на тънко райе му стоеше добре. Снежнобялата риза с отворена яка подчертаваше тена му. Мокасините „ Фе-рагамо ”, които намери в една кутия, бяха добре лъснати. Почти съм красив, помисли си той. Но ако го погледнеше по-отблизо, тя щеше да види кръвясалите му очи. Четирите часа сън и уискито, които беше изпил, си личаха. („Тъмна любов", стр. 301)
Загледана в лешниковите му очи, Мариса отметна гъстата тъмна коса от челото му и прокара пръсти по веждите му. Проследи неравната извивка на многократно чупения му нос. Лекичко докосна нащърбения му зъб.