Бъч: Около седмица. Фюри ги оцветява. (Отива до платформата и наглася ракетата.) Ще ми окаже ли дамата честта?
Отново броим отзад напред, като този път сме в пълен синхрон. Изправяме се на крака и докато проследяваме с поглед издигащата се в небето ракета, усещам, че Бъч се кани да каже нещо.
Бъч: Влюбен съм в Мариса. Ала без Ви нямаше да съм жив и то не само заради лечителските му способности.
Аж. P.: (поглеждам го) И това е, което те изненада най-много? Бъч: (насочва бинокъла към ракетата) Работата е там, че отношенията ми с Ви не пасват в никакви спретнати схеми, а и не е нужно... макар че понякога ми се ще да беше така. Имам чувството, че тогава връзката ни би станала някак по-слаба, не толкова важна, ако можех да й лепна етикет от рода на „най-добри приятели", „братя" или нещо такова. Достатъчно трудно е да си така уязвим дори заради един човек, като например жена си. Ала когато на света има още някой и той се бие с лесъри... Виждаш ли, боя се да не изгубя някой от двамата и това е мъчително. Понякога Ви излиза сам и аз не мога да го придружа, затова непрекъснато си проверявам телефона, докато той не се прибере у дома здрав и невредим. Неведнъж с Джейн сме прекарвали цялата нощ на дивана в Дупката, вперили празни погледи пред себе си. (Замълчава за миг.) Истински трън в задника, ако трябва да съм откровен. Но се нуждая и от двамата, за да съм щастлив.
Бъч отива да извади още една ракета и най-подробно ми обяснява как е направена. Тази е горе-долу с размерите на предишната, само че е черна, украсена със сребърни ивици. Заемаме се да я изстреляме и той отново е забавен, очарователен и неблагопристоен. Трудно е да повярваш, че само преди няколко секунди е споделил нещо толкова лично. Приемам, че сме приключили със сериозните разговори за тази нощ, ала след като изстрелваме третата ракета, той се връща на темата за Вишъс... сякаш обляното в светлина издигане на ракетата и плавното й спускане след разтварянето на парашута създават някаква специална атмосфера за споделяне.
Бъч: Между другото, изобщо не става въпрос за някакво гнусно кръвосмешение.
Аж. P.: (с широко отворени очи) Моля?
Бъч: Това, че двамата с Ви сме толкова близки. Искам да кажа, че бяхме толкова близки още преди Омега... е, нали се сещаш, да направи онази гадост с мен. Вярно, Вишъс е син на Скрайб Върджин, а аз съм... онова, което съм, благодарение на нейния брат, ала в това няма нищо извратено.
Дж. P.: Изобщо не съм си го и помислила.
Бъч: Добре тогава. А, и още нещо - страшно харесвам доктор Джейн. Тя е кораво момиче. Човече... (разсмива се високо), когато се налага, тя е в състояние да го навре в миша дупка. Отстрани е страшно забавно... макар че той обикновено се държи прилично, когато тя е наоколо, което е малко разочароващо.
Дж. P.: Ами Мариса? Как се справя тя с това, че трябва да дели къщата с още един съквартирант?
Бъч: Двете с Джейн се разбират страхотно, а и Джейн страшно й помага. Тя пое прегледите в „Убежището". Много по-добре е да го прави лекар жена. Сестрите, които Хавърс изпращаше, бяха свестни... ала с Джейн е по-лесно, пък и тя има по-сериозна медицинска подготовка от тях. Дж. P.: Мариса и Хавърс виждат ли се често?
Бъч: Няма причина да го правят. Той е просто някакъв си лекар (поглежда ме). Семейството се състои от хора, които сам избираш, а не непременно от онези, с които си израснал. (Обръща се към сака.)
Бъч се заема с последната ракета, която ми харесва най-много от всички. Тя е най-голямата и „носи" униформата на Дейвид Ортис и има надпис Big Papi отстрани. Отново броим отзад напред, аз натискам бутона... и с бръмчене и свистене произведението на Бъч се устремява към небето. Докато гледам как светещият й връх се издига, виждам, че тя ще стигне наистина високо. Във връхната точка на своя полет тя се превръща в единствената звезда в облачното нощно небе.
Бъч: (меко) Красиво е, нали?
Дж. P.: Прекрасно е.
Бъч: Знаеш ли защо ги правя?
Дж.Р.: Защо?
Бъч: Обичам да гледам как летят.